Едни хора живеят в хронично очакване на негатива, който ги застига, безвъзвратно и болезнено. Други вярват в по-доброто и наистина получават по-активен и светъл живот.
Къде е справедливостта? Защо оптимистите не само се радват на живота, но и боледуват по-рядко, ще се опитаме да внесем известна яснота с настоящата статия.
Оптимизъм и сърце
Доказано е, че оптимизмът влияе на здравето на сърцето и на кръвоносните съдове косвено. Учените посочват следващите групи фактори, повишаващи риска от развитието на такива заболявания:
• Съзнателен или несъзнателен отказ от здравословен начин на живот – желание за хапване на храни от т.нар. фаст фууд, избягване на спортуване;
• Неадекватна реакция на стрес, което предразполага към развитието на вегетативни дисфункции, тромбози, аритмии;
• Вредни навици, влияещи на сърцето – тютюнопушене и др;
• Несъблюдаване на първична и вторична профилактика на сърдечно-съдови заболявания;
Всички тези фактори по-рядко се срещат при оптимистите и повече влияят на здравето на песимистите.
Като цяло, според оценки на учените, след 60-годишна възраст оптимистите с 29% по-рядко страдат от сърдечни заболявания, отколкото хората с не толкова позитивен поглед към живота.
При хората с вече съществуващи заболявания разликата в рисковете е не толкова голяма – само 2-5%, това е статистически значима разлика.
В рамките на 8-годишни наблюдения учените сравнявали оптимистичните жени с такива с враждебна циничност – тази характеристика говори за недоверие към хората и недостиг на увереност на човека при общуването му с околните.
Оказало се, че оптимистичните дами с 9% по-рядко боледуват от исхемична болест на сърцето и с 14% по-рядко умират от каквато и да е причина.
Анализ на данните показал, че оптимистите изначално са с по-добра защита от исхемична болест на сърцето – социално-икономическият им статус е по-висок, вредните навици се срещат по-рядко, и изобщо здравето им по-крепко, като по-рядко боледуват захарен диабет, хипертония, депресия и дори нивото на холестерол при тях най-често е в норма.
През 2011-та било доказано, че оптимизмът също намалява рискът от развитие на инсулт и намалява вероятността от повторна хоспитализация след артериоконарно шунтиране, дори ако пациентът-оптимист е изпаднал за известно време в депресия.
Оптимистите не само боледуват по-рядко, но след прекарано заболяване най-често се придържат към здравословен начин на живо.
Така например, при оптимистично настроените пациенти по-рядко се развивала депресия. Но освен това се хранили правилно и спирали цигарите.
Според изследователите трябва да се различават:
• Позитивни ефекти – радост, щастие;
• Позитивни диспозиции – базови положения, така да се каже – оптимизъм, надежда;
Ефектите влияят на централната нервна система – променят сърдечния ритъм и определят освобождаването на хормони. А диспозицията определя стратегията по оцеляване на организма в стресова ситуация.
Оптимизъм и болест на дихателната система
При оптимистите, уверени в себе си, белодробната функция е нарушена по-малко, отколкото при хората с понижено ниво на вяра в светлото бъдеще.
Оптимизъм и стареене
Особено важен е в старостта. Повишените рискове от хоспитализация, ръст на разходи за здраве, понижаване на качеството на живота, нарастващата безпомощност – всички тези фактори често водят до развитие на депресия, други психични разстройства и инвалидност.
Изследванията показват, че именно позитивните диспозиции, тоест базовото убеждение на вярата в по-доброто, се асоциират с по-добро качество на живота при по-възрастните хора. И това е характерно, без значение условията им на живот.
Старците оптимисти също по-рядко страдат от чувство за самота, страх за собственото здраве, усещане за изолация и безпомощност и от други възрастови психически явления.
