Детето замръзва пред публика, изчервява се и навежда глава. Как да му помогнем?
Какви са причините за токсичен срам при децата и как да реагират на него родителите?
Какво е това срам, всеки човек го знае. Това е едно от най-неприятните чувства, когато цялото ни тяло се свива, иска ни се да изчезнем и да се изпарим.
Понякога да се смутим и изпитаме известен срам е напълно нормално. Невъзможно е да бъдем уверени във всяка социално ситуация. Но има срам, проявлението на който изобщо не отговаря на обстановката – това е т.нар. токсичен срам.
Това е безполезно чувство, при което тялото сякаш замръзва, енергията сякаш се губи, човек изглежда сякаш притиснат.
Този термин за първи път е въведен още през 60-те години, за да отдели патологичното смущение от адекватното.
Защо се появява токсичен срам
Токсичен срам преживяват деца, които са се сблъскали с психологически травми, родителска студенина, отхвърляне и неприемане от значими възрастни.
Причина за този срам може да стане както еднократна психологическа травма, така и систематичен негативен опит – у дома, в детската градина и в училище.
Важно е, че проблемът с токсичния срам не е в най-травмиращата ситуация, а в това, че попадайки в нея, детето не получава топлота и приемане.
На детето му е трудно да се справи с отхвърлянето, тъй като неприемането в ранното детство се равнява на смърт – самичко то не може да оцелее.
Разбира се, отхвърлящият родител не оставя детето да е в опасност, но детското мислене не може да осъзнае това.
В най-голяма степен на токсичен срам са подложени подрастващите. Колкото по-малко признание е получило детето в ранна възраст, толкова повече емоционални проблеми ще се появят в преходната възраст.
Този срам е опасен за детската психика, тъй като понижава самооценката и в глобален смисъл потиска личността и собственото АЗ на детето.
Ученикът започва да си мисли, че е лош, недостоен, безразсъден, не в рамките на конкретна ситуация, а изобщо.
Примери за поява на токсичен срам
Девойка, която става жертва на насилие, споделя за случилото се с родителите си. Но те вместо защита и съчувствие започват да реагират на отхвърлянето с гняв към своята дъщеря.
Това невинаги е явно, и в някои случаи родителите могат да бъдат убедени, че са подкрепили своята дъщеря.
Но ако девойката почувства, че този факт е станал позор за нейното семейство, тя започва да смята себе си не за жертва, а за виновница.
Така у девойката се появява неадекватен срам. Това чувство става част от нейния травматичен опит, то не ѝ позволява да преживее травмата.
Резултатът – чувство на ирационален, безполезен срам, което ще съпровожда човек, докато не бъде отработено.
Токсичният срам освен това не позволява да се изразяват други важни емоции, например, страх, гняв, които започват да се трупат у човека, като понижават качеството на живота му.
Друг пример за зараждане на токсичен срам. Детето се вълнува как ще се представи на детското представление, неговото вълнение и възбуда са били на предела. Но представянето му се оказва провал, зрителите го осмиват.
Родителите не го подкрепят, а точно обратното, ядосват се и го отхвърлят заради този провал.
Вълнението е било много силно, съответно и чувството за срам може да е на предела. Тук проблемът с появата на токсичен срам, от една страна, в преживяването на силен емоционален травматичен опит, от друга – в неприемането и отхвърлянето на близките.
Резултатът е, че детето се затваря в тази травма, потиска я, но не успява да я преживее. Чувството за срам продължава да съществува вече в други събития, които дори и не приличат на травмиращите.
Как да определим, че детето страда от токсичен срам
Възможно е вашето дете да изпитва токсичен срам, ако то:
- Не е да поддържа приятелство със съучениците си и с останалите си връстници;
- С усилие общува с хора;
- Затваря се в себе си;
- Често се зачервява в присъствие на странични и познати хора;
- Обикновено мълчи и никак не иска да се проявява.
Детският токсичен срам – това е сигнал за родителите, че е нужно да прояви внимание към своето дете.
Ако всичко изброено по-горе се отнася за вашия син или дъщеря, обърнете внимание на два сигнала.
- Продължителност – обикновеният срам не се задържа дълго. Токсичният може да продължи няколко дни – това означава, че вашето дете сериозно се вълнува, заради някакъв случай.
- Абстрактност – за да се предизвика токсичен срам, е достатъчно просто да се помисли за неудобна ситуация.
Можете да наблюдавате как детето започва да се изчервява просто по време на разговора на вълнуваща го тема.
Как да помогнем на детето да се пребори с необоснован срам
Отговорът е един. Важно е да приемем неговото състояние и покажем, че да се изпитва токсичен срам, не е срамно.
Да споделим с детето, когато сме изпитвали подобно чувство.
Съберете смелост и разкажете за някой собствен житейски провал – обикновено това сближава и помага на детето да излезе от купола на емоционалното отхвърляне.
Когато споделяте своя негативен опит, опишете какви чувства сте изпитвали. Но не им давайте негативна оценка. Покажете, че не отхвърляте чувството за срам, а с топлота го приемате.
Ако детето изпитва токсичен срам, задължително му кажете, че го обичате такова, каквото е.
Това ще помогне на детето да не избяга от това чувство, а да си даде възможност да го преживее, да провери неговата адекватност. Тази проверка най-вероятно ще покаже на психиката, че чувството е безполезно, то не носи абсолютно никаква полза.
Помнете, че срамът – това е сковаване на тялото, така детето коригира своята възбуда. В токсичния срам започва да потиска цялата своя енергия.
За да се понижи градусът на пристъпа на такъв срам, можем да предложим на детето да нарисува с цветове това свое чувство.
Помагат и някои телесни техники, например, упражнението пеперуда – това е лекото потупване с пръсти по предмишниците и по рамото на противоположната ръка.
Това дава възможност на детето да не замръзне, когато се почувства засрамено. В никакъв случай токсичният срам при децата не трябва да се оставя без внимание – това чувство не позволява да бъде получено истинско удоволствие от живота.
Момченцата обикновено са по-срамежливи и в повечето случаи се страхуват да общуват с непознати, докато момиченцата са по-контактни, дори и с непознати деца могат за кратко да се запознаят и да започнат да си играят.
При момченцата обаче не е така, при тях междуличностните бариери по-бавно се вдигат, необходимо е повече време.
И затова е по-вероятно при определена ситуация, момче да започне да изпитва токсичен срам, дори и на пръв поглед не особено сериозна.
Момчетата много се страхуват от евентуален отказ и обмислят предварително, вълнуват се какво ще се случи, ако им откажат нещо, което са си поискали.
Обикновено този срам при момчетата, който не може да се приеме за токсичен, се израства, при някои по-рано още през пубертета, когато започва общуването вече на по-лична тематика с противоположния пол.
При други момчета обаче, които вече са станали мъже, този токсичен срам може да е свързан с преживяно любовно разочарование още в детска възраст, първите любовни трепети – на 12-13 г.
Ако при първото харесване на противоположния пол едно момче получи отказ или отхвърляне, то може да се почувства нежелано и непълноценно, и това да се отрази в по-късно възраст, и да се превърне в пречка за общуването и изграждането на стабилна връзка с нежния пол.
В такъв случай, ако родителите забележат, че нещо подобно се е случило, е по-добре да се намесят, за да може момчето да няма проблеми в бъдеще, когато общува с нежния пол.
