На преглед при гастроентеролог, кардиолог и пулмолог редица други специалисти често можем да наблюдаваме как лекарят почуква с пръсти по тялото и внимателно се вслушва в издаваните звуци.
Какво представлява този метод? Това е един от основните методи за физикално изследване, наричан перкусия.
Още преди поява на рентген-апарати и на прочие съвременни агрегати, позволяващи детайлно да се разгледа какво има болния вътре, лекарите са съумявали с помощта на ръцете и на слуха да определят топографията на вътрешните органи, тяхното физическо състояние и частично функционалност.
В какво се състои методът на перкусия и как се използва в медицината?
Умение болестта да се открива по звуците на тялото
Перкусията заедно с палпациите и аускултациите е основа на физикалния преглед. Този метод се състои в почукване на определени части на тялото и оценка на звуците, възникващи от органи и тъкани.
Още Хипократ с помощта на перкусия е определял натрупването на газове и течности в корема. Но научната основа на този диагностичен метод описана през 1761 г. за първи път от австрийски лекар.
Днес се разграничават няколко вида перкуторно изследване, отличаващо се по следните параметри:
- Техника на изпълнение – непосредствена, пръст с едната ръка по тялото и опосредена – с двете ръце;
- Цел на използване – сравнителна /сравнение на звуци на симетрични участъци на тялото/ и топографска, определяща граници, форми и размери на органи;
- Сила на издаваните звуци – силно, тихо и много тихо.
Силната перкусия предназначена за определяне на патологичните изменения и границите на органите, разположени дълбоко по отношение на повърхността, на която се почуква.
Тихата перкусия се използва при диагностика на повърхностно разположение органи. Съществува също много тиха перкусия, открита от немския лекар Хенри Куршамон.
Използва се за диагностика на органи, разположена в непосредствена близост до пръста, изпълняващ роля на чукче, и за отдалечения от него гръден кош.
Лекарите са успявали да намират болестта по симптоми и по звуци на тялото още преди стотици години. Методът на перкусия не е загубил своята актуалност и до днес. Какви болести може да открие перкусията, ще разгледаме по-нататък?
Какви са звуците при перкусия и за какво сигнализират
Звуците при перкусия възникват в резултат на колебания на органи и тъкани под и около мястото на почукване. Техният характер зависи от структурата на изследваните органи, силата на перкусионния удар.
Също високите звуци е възможно да сигнализират за напрежение в органа или в кухината. Тимпаничността е признак на еднородност на изследваната среда.
Признаци на сърдечни болести, на белите дробове и на сърцето при перкусия
Перкусията може да бъде топографска и сравнителна. С първия метод на изследване могат да се определят:
- Размери и граници на разположение на сърцето, на черния дроб и на далака;
- Кухини и уплътнения в белите дробове;
- Наличие на въздух и на течности в плевралната и в коремната кухина.
Вторият метод се използва за изследване на симетрични участъци, които се почукват с различна сила на ударите, в зависимост от дълбочината на разположение на органи и тъкани, изискващи диагностика.
Перкуторното изследване позволява да се определят неговите граници. Звуците при перкусия в такъв случай могат да бъдат притъпени и много слаби.
Притъпените звуци се наблюдават при почукване в областта, където сърцето се припокрива с белите дробове.
Частта от органа, непокрита с белите дробове, при преглед се установява с тъпи звуци. Също с помощта на перкусия може да се определи разположението и състоянието на съдовия сплит на сърцето, който се състои от аорта и от белодробна артерия.
Изследването на белите дробове може да се извърши посредством сравнителна и топографска перкусия.
В първия случай могат да се определят измененията в самите бели дробове и в плеврата, във втория да се оцени положението на границите на органа, да се определи подвижността на техния долен край.
Звуците, издавани при такива изследвания са силни и ясни.
