Лекарите веднага поставиха под карантина спасените от пещерата тайландски тийнейджъри, и до тях нямат достъп, дори техните родители.
Проблемът е в опасните инфекции, които застрашават под земята.
Но до колко това е сериозно?
Какви заболявания застрашават подземните изследователи?
Най-накрая всичко приключи – въпреки лошите прогнози, всички 12 деца и техният футболен треньор били изведени от пещерния лабиринт по наводнени тунели.
Децата били в подземен плен 17 дни, а е имало вероятност да прекарат там няколко месеца, както се опасявали спасителите.
Всички спасени веднага били откарани в болницата в съседство, за да им помогнат за възстановяването.
Но родителите на момчетата се налага да почакат, преди да могат да прегърнат своите деца, които са настанени в изолирано стерилно отделение.
Всички контакти с външния свят засега се осъществяват през стъкло.
На семействата на тийнейджърите е казано, че докато на спасените не бъдат направени всички изследвания, не могат да ги прегръщат, дори и изобщо да ги докосват.
И дори и лекарите да не открият нищо опасно, първата среща ще е разстояние от 2 метра, а родителите трябва да слагат защитни костюми.
Защо са тези извънредни мерки за безопасност?
Макар и пещерният комплекс в Тайланд всяка година да се посещава от хиляди туристи и освен сталактити и гигантска статуя на Буда там има и не толкова приятни изненади.
Пещерите в тропиците – това са огнища на потенциално смъртоносни инфекции
В тези пещери за изненада на много разнообразни обитатели – от птици и прилепи до мишки, които пренасят всевъзможни микроби, сред които бяс, вирус Марбург и всякакви непознати гъбични патогени.
При спускане по-надолу пещерата се превръща в развъдник на отровни паяци, скорпиони, скорпиони и стоножки.
Кърлежите, които паразитират по тях пренасят т.нар. пещерна треска, това е доста рядко заболяване, с което понякога е възможно заразяване и в изоставени сгради.
Пчели-убийци
В пещерите се срещат много живи същества, в някои от тях живеят рояци африкански пчели-убийци и то още на входа.
А сега за водата – по пещерните стени постоянно се натрупва влага.
Така всъщност се и образуват пещерите – водата прониква в пукнатини, отмива скалите и се образуват галерии.
Насищането с влага протича постоянно, и поради ограничения достъп на въздух, влажността в някои пещери достига до 100%.
В пещерите, в които живеят прилепи, въздухът е наситен с патогенните гъбички, а долу – в краката на спелеозите, има течна кал и животински изпражнения.
Това е идеална среда за размножаване на бактерии и паразити.
И накрая, в пещерите е тъмно, и то толкова, че много от подземните същества нямат очи, те просто не са им нужни.
В такива условия лесно можем да получим травма, дори когато имаме фенерче, тъй като се налага да преминаваме по тесни проходи, покрай неравни стени.
Тайландските деца почти сигурно са се заразили с хистоплазмоза
Така смятат най-добрите спелеози - пещерни изследователи.
В този тропически регион в пещерите живеят прилепи, които са преносители на гъбичката и я разпространяват с изпражненията.
Обикновено заболяването се лекува с антигъбични препарати, които се приемат няколко месеца на курсове.
От заразените с хистоплазмоза средно умират 1 от 20 деца и приблизително 8% от възрастните.
На особена опасност са изложени тези, чиито организъм и имунитет са вече отслабени.
