Лекарите веднага поставиха под карантина спасените от пещерата тайландски тийнейджъри, и до тях нямат достъп, дори техните родители.

Проблемът е в опасните инфекции, които застрашават под земята.

Но до колко това е сериозно?

Какви заболявания застрашават подземните изследователи?

Най-накрая всичко приключи – въпреки лошите прогнози, всички 12 деца и техният футболен треньор били изведени от пещерния лабиринт по наводнени тунели.

Децата били в подземен плен 17 дни, а е имало вероятност да прекарат там няколко месеца, както се опасявали спасителите.

Всички спасени веднага били откарани в болницата в съседство, за да им помогнат за възстановяването.

Но родителите на момчетата се налага да почакат, преди да могат да прегърнат своите деца, които са настанени в изолирано стерилно отделение.

Всички контакти с външния свят засега се осъществяват през стъкло.

На семействата на тийнейджърите е казано, че докато на спасените не бъдат направени всички изследвания, не могат да ги прегръщат, дори и изобщо да ги докосват.

И дори и лекарите да не открият нищо опасно, първата среща ще е разстояние от 2 метра, а родителите трябва да слагат защитни костюми.

Защо са тези извънредни мерки за безопасност?

Макар и пещерният комплекс в Тайланд всяка година да се посещава от хиляди туристи и освен сталактити и гигантска статуя на Буда там има и не толкова приятни изненади.

Пещерите в тропиците – това са огнища на потенциално смъртоносни инфекции

В тези пещери за изненада на много разнообразни обитатели – от птици и прилепи до мишки, които пренасят всевъзможни микроби, сред които бяс, вирус Марбург и всякакви непознати гъбични патогени.

При спускане по-надолу пещерата се превръща в развъдник на отровни паяци, скорпиони, скорпиони и стоножки.

Кърлежите, които паразитират по тях пренасят т.нар. пещерна треска, това е доста рядко заболяване, с което понякога е възможно заразяване и в изоставени сгради.

Пчели-убийци

В пещерите се срещат много живи същества, в някои от тях живеят рояци африкански пчели-убийци и то още на входа.

А сега за водата – по пещерните стени постоянно се натрупва влага.

Така всъщност се и образуват пещерите – водата прониква в пукнатини, отмива скалите и се образуват галерии.

Насищането с влага протича постоянно, и поради ограничения достъп на въздух, влажността в някои пещери достига до 100%.

В пещерите, в които живеят прилепи, въздухът е наситен с патогенните гъбички, а долу – в краката на спелеозите, има течна кал и животински изпражнения.

Това е идеална среда за размножаване на бактерии и паразити.

И накрая, в пещерите е тъмно, и то толкова, че много от подземните същества нямат очи, те просто не са им нужни.

В такива условия лесно можем да получим травма, дори когато имаме фенерче, тъй като се налага да преминаваме по тесни проходи, покрай неравни стени.

Тайландските деца почти сигурно са се заразили с хистоплазмоза

Така смятат най-добрите спелеози - пещерни изследователи.

В този тропически регион в пещерите живеят прилепи, които са преносители на гъбичката и я разпространяват с изпражненията.

Обикновено заболяването се лекува с антигъбични препарати, които се приемат няколко месеца на курсове.

От заразените с хистоплазмоза средно умират 1 от 20 деца и приблизително 8% от възрастните.

На особена опасност са изложени тези, чиито организъм и имунитет са вече отслабени.