Петниста треска на Скалистите планини
Здравна Енциклопедия

Петнистата треска на Скалистите планини /други названия – планинска треска, кърлежов тиф, Американска кърлежова рикетсиоза, тифомаларийна треска / представлява остро рикетсиозно природно-огнищно заболяване, характеризиращо се с ремитентна треска, тоест с периоди на покачване и нормализиране на телесната температура, със засягане нервната и кръвоносната система, с разпространен макулопапулозен и хеморагичен обрив.

Петнистата треска на Скалистите планини е отдавна известна в САЩ. През 1899 г. за първи път е описана като остра инфекциозна фебрилна заболяване с петехиална или пурпурна екзантема и е отделена от другите групи заболявания.

През 1906 г. учените са успели да докажат, че причинителят на тази петниста треска се предава чрез ухапване от иксодови кърлежи, а през 1909 г. е изолиран причинителят в кръвта на болни хора и маймуни, а също и в кърлежи.

През 1919 г. причинителят на това заболяване е проучен подробно, като е установена неговата способност към вътреядрено паразитиране, тоест в клетъчното ядро. А през 1925-41 г. е разработена и ваксина срещу това заболяване.

Етиология и епидемиология

Причинителят на петнистата треска на Скалистите планини се отнася към подрод Дерматоцентоксенус, род Рикетсия, семейство Rickettsiaceae.

По своите антигенни свойства той е близък с другите видове рикетсии, като се отличава от тях по способността си да се размножава вътреклетъчно и по характерната си антигенна структура.

При нагряване до 50 градуса по Целзий и повече и въздействие на дезинфекциращи препарати загива след няколко минути.

Петнистата треска на Скалистите планини се отнася към кърлежовите зоонозни рикетсиози с природно-огнищно разпространение, преносителите на рикетсиите в природата са 14 вида иксодови кърлежи.

Освен това членестоги носители на този вид рикетсии са гризачи /полевки, диви зайци, лалугери, зайки/ и някои домашни животни /кучета, говеда, овце и др./

Бактериите Rickettsia се откриват през всички мобилни фази на развитие на кърлежите. Но се съдържат и в яйцата, снесени от заразена женска, което свидетелства и за трансовариалното предаване на този вид рикетсии.

Заразяването на човека с петнистата треска на Скалистите планини се осъществява в резултат на ухапване и кръвосмучене на инфектирани с рикетсии кърлежи и по-рядко чрез втриване на инфектирани женски в тъканите на кожата при чесане.

Най-голяма заболеваемост се регистрира сред селското население, а също сред хората, чиято професия е свързана с гората /ловци, геолози, лесовъди/. В тропическите страни предаването на инфекцията на хора е целогодишно с лек спад по време на дъждовните периоди.

В страните в умерения климатичен пояс се наблюдава пролетно-лятна сезонност, съвпадаща с периода на максимална активност на кърлежите. Заболеваемостта е със случаен характер. При оздравелите се изгражда постоянен имунитет.

Природни огнища на петнистата треска на Скалистите планини са известни само на Американския континент – САЩ, Канада, Мексико, Панама, Бразилия, Колумбия.

Клинична картина

Заболяването протича вариабилно като се наблюдават скрити, леки, умерени, тежки и мълниеносни форми на заболяването. Най-често инфекцията протича в среднотежка и тежка форма.

Инкубационният период продължава от 2 до 14 дни, средно 6-7 дни. Заболяването обикновено започва остро – болният усеща втрисане, бързо покачване на телесната температура до 38-41 градуса по Целзий, интензивно главоболие, а също и с болки в ставите и мускулите.

Лечение на петниста треска на Скалистите планини

Болните се подлагат на комплексна терапия. Лечението, както и при другите рикетсиози, се заключава в назначаването на венозен или перорален прием на тетрациклиновите производни в продължение на целия фебрилния период и 2 дни на апирексия.

Помогни на приятел да бъде здрав!

4.57 42

Malchugani.com banner

Подобни статии

Завършил Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Специализиран по отношение на травмотологията и с интереси в областта на сексуалното здраве. Активно заинтересуван от травми предизвикани при професионалните спортове. Главен редактор на Lechenie.bg

Предишна публикация
Сибирски кърлежов тиф