Сибирската петниста кърлежова треска /други названия – кърлежова рикетсиоза, Северноазиатски кърлежов петнист тиф, Източен кърлежов тиф, източен петнист тиф/ представлява остра доброкачествена природоогнищна рикетсиоза, разпространяваща се само чрез кърлежи и характеризираща се с наличие на първичен афект, фебрилна реакция, с петнисто-нодуларен обрив по кожата, с увеличение и болезненост на регионалните лимфни възли.
Заболяването за първи път е описано през 1936 г. Подробно произходът, епидемиологията и клиниката му са проучена през 1938 г, през същата година е изолиран и причинителят му от некрозирали кожни клетки на разболял се човек след ухапване от иксидов кърлеж.
Епидемиология и етиология
Причинителят на кърлежовата рикетсиоза е сходен с този на другите рикетсиози и се размножава в засегнатите клетки.
В природните огнища на заболяването циркулацията на Rickettsia siberica се осъществява между дивите бозайници и иксидовите кърлежи – основните и естествени носители на тези бактерии.
Заразяването на човека с кърлежов петнист тиф се случва в природните огнища чрез ухапване от инфектирани кърлежи, в слюнката на които се съдържат рикетсии.
Кърлежовият петнист тиф е сезонно заболяване. Максимална заболеваемост се наблюдава през късната пролет /от началото на май месец/и началото на лятото, което е обусловено от периода на най-голяма активност на кърлежите.
През есента е възможно второ покачване на заболеваемостта, което се определя от второто поколение на членестоногите. Единични случаи на заболяването се регистрират предимно при работници в селското стопанство.
Ареалът на разпространение на Сибирския кърлежовия петнист тиф е цяла Северна Азия.
Патогенеза и патоанатомия
На мястото на входната врата на инфекцията възниква първичен афект – възпалителна реакция на кожата с регионален лимфаденит. Причинителят Rickettsia siberica прониква в ендотела на малките кръвоносни съдове, предизвиквайки възпалителни изменения.
При това пролиферативните процеси преобладават над разрушителните с развитие на едно- и периваксулит, което обяснява и по-лекото протичане на заболяването в сравнение с епидемичния петнист тиф.
Рикетсиемията и токсинемията при кърлежовата рикетсиоза обуславят симптомите на интоксикация на организма.
Клинична картина
Инкубационният период продължава 4-7 дни. Заболяването започва остро – появява се втрисане, бързо се повишава телесната температура до 39-40 градуса по Целзий.
По-рядко се наблюдават продромални явления, тоест предшестващи и ранни симптоми, като неразположение, главоболие и мускулни болки, загуба на апетит. Нерядко се забелязва почервеняване на лицето, шията, лигавицата на гърлото, а също и обрив по оралната лигавица.
Към края на инкубационния период на мястото на ухапване от кърлежа по откритите части на тялото – скалпа, шията и раменния пояс, възниква първичен афект, който представлява удебеляване на кожата, леко болезнено при палпация.
В неговия център се формира некротична коричка с тъмнокафяв цвят, а по периферията червения линия, която е резултат от развила се хиперемия. Възпалителното удебеляване достига 1-2 см в диаметър.
Треската е ремитентна, по-рядко постоянна, продължава 8-10 дни, понякога 20 и отзвучава постепенно. В зависимост от интензивността на симптомите на интоксикация се различават лека, средна и тежка форма на кърлежова рикетсиоза.
Основни в клиничната картина на заболяването са симптомите на засягане на нервната система. Те се изразяват в упорито, понякога мъчително главоболие, болки в мускулите и в областта на кръста.
Лечение на сибирски кърлежов тиф
Етиотропната терапия успешно се провежда с антибиотици от тетрациклиновата група в болнични условия. Наред с антибактериалните средства се вземат мерки и за овладяването на симптомите. Профилактиката представлява защита от ухапване от кърлежи.
