Учените смятат, че ефективността на този метод за определени групи е необходимо да продължи да се изучава.

Плазмата не помага при сериозни усложнения на COVID-19

Ограничено по мащаб изследване, което е публикувано в JAMA, не успя убедително да потвърди ефективността на плазма от оздравели за лечение на COVID-19 при тежко протичане на болестта.

В изследването участвали 103 души с COVID-19 от 7 медицински центрове на Ухан. Те били в критично състояние – лекували се в отделение за интензивна терапия, или прекарали болестта в тежка, но не застрашаваща живота форма.

Плазма от преболедувалите, която съдържала неутрализиращи антитела срещу коронавируса, получили 53 души, те били избрани.

Останалите участници получили стандартно лечение на болестта.

В групата за експериментално лечение в продължение на 28 дни след началото болестта били изписани от болница или усещали значително облекчение голям брой заразени – 51,9%, отколкото групата със стандартно лечение – 43,1%. Учените отбелязват, че тази разлика не е съществена.

По-убедителни са разгледаните отделно показатели на пациенти с тежки, но не застрашаващи живота усложнения на COVID-19.

Такива пациенти оздравявали средно с 5 дни  по-рано, ако получавали плазма от преболедували, и при тях била по-голяма вероятността да се оправят в рамките на 28 дни.

Учените планирали да включат в това изследване 200 души. То обаче се провеждало в период, когато заболелите в Китай намалявали, не успели да намерят достатъчно на брой участници, отговарящи на необходимите критерии.

Авторите предполагат, че затова и на изследването не му достига статическа достоверност, за да се демонстрира ефектът на плазмата.

Спадът на заболеваемостта затруднява подобни изследвания

Учените посочват още една трудност при провеждането на такива изследвания. Изборът на донори на плазма се основава на критерии, които се базират на ограничено количество научни доказателства.

Затова и контролът върху качеството на плазмата е доста затруднен.

В редакционната статия, която съпровожда изследването, американските учени се съгласяват, че този вид лечение не помага, когато е необходима изкуствена вентилация на белите дробове.

Отбелязват обаче положителните тенденции и изказват мнение, че ефективността на плазмата от преболедували при COVID-19 е необходимо да продължи да се изследва.

Отговори на останалите въпроси могат да дадат само по-мащабни изследвания.