Пневмохламидиоза е заболяване, отнасящо се към антропонозите, характеризиращо се с остро начало, треска и преимуществено дихателните органи.
Етиология
Причинителят е Chlamydia pneumoniae. За различаването от другите хламидиози е възприето, това заболяване да се нарича пневмохламидиоза. Причинителят на болестта е описан за първи път сравнително неотдавна.
През 1965 г. на остров Тайван в проба, взета от конюнктивата на болно дете, бил изолиран микробен агент, наречен TW 183, впоследствие в САЩ през 1983 г. от фарингиалния секрет на болен от остро респираторно заболяване е отделен инфекциозен агент AR 39.
След установяването на идентичността на тези два патогена, те започнали да се наричат в литературата като щама TWAR. Подробното изучаване на техните свойства позволи те да бъдат отнесени към хламидиите.
Този нов вид хламидия впоследствие получил названието Chlamydia pneumoniae. Той притежава свойства, характерни и за другите хламидии, също е вътреклетъчен паразит, но при електронна микроскопия вътреклетъчните примеси по морфология до известна степен се различават от тези, които се образуват при вътреклетъчното размножаване на другите хламидии.
Специфична е и ДНК на пневмонийния хламидий, сходството с тази на другите хламидии е само около 10%. При реакцията на свързване на комплемента се наблюдава кръстосана реакция с антигените на хламидиите Ch.psittaci, Ch. Trachomatis.
Но при реакцията на микроимунофлуоресценция Chlamydia pneumoniae съществено се различава от останалите хламидии. Въпреки че Ch. Pneumoniae за първи път е изолирана при болен със засягане на очите, тази хламидия не е от съществено значение в етиологията на конюнктивита. Основно се свързва със засягане на дихателните органи.
И затова при изследване на болни с остри пневмония, положителните реакции, указващи инфектиране с пневмониен хламидий, в различните години варират от 6 до 17%, а при бронхитите – от 3 до 8%. Хламидията във външна среда не е устойчива.
При 4°С в среда за транспортиране на проби от телесни течности се съхранява около 24%.
Инактивира се при повторно замразяване и размразяване.
Както и другите хламидии пневнонийния е чувствителен към тетрациклин и еритромицин и е резистентен към пеницилин, ампицилин, сулфонамиди. Може да се култивира на развиващ се кокоши ембрион и на клетъчни култури. Има само един серологичен вариант.
Епидемиология
Източник на инфекцията е болния човек. Предаването на пневмонийния хламидий се осъществява по въздушно капков път. Пневмохламидиозата се среща не само спорадично, но във вид на епидемични взривове, особено в организирани колективи.
Тъй като във Финландия в периода от 1977 г. до 1985 г. са били наблюдавани 4 епидемии от пневмония, заболеваемостта е варирала от 60 до 84 на 1000 души население.
Бил е открит произходът на пневмонията чрез реакцията на свързване на комплемента /РСК/ и реакция на микроимунофлуороресценцията. Разболявали се предимно млади военни.
Епидемичният взрив продължил със затихване няколко месеца, а в един от гарнизоните продължил от юли до декември, а другият продължил от януари до юни с пик през април-май. Вероятно това е свързано с продължителния инкубационния период.
Връзка с преохлаждане не е била установена. При наблюдаване на гражданското население най-голяма била заболеваемостта сред лицата от 20 до 49 години.
Какви са симптомите?
Инкубационният период не е установен, въпреки че продължителността на епидемичните взривове, говори за по-голяма продължителност.
Пневмноничните форми на хламидиозата започват остро като температурата на тялото се повишава до 37.5-39 градуса по Целзий, появяват се признаци на обща интоксикация, болки в мускулите, в гърлото и в гърдите.
Първоначално се появява и суха кашлица, в повечето случаи, около 80% патологичният процес е двустранен.
