Защо покемоните толкова се харесват на децата?
Какво си представяте при понятието „джобно чудовище“? Ако не сте запознати с играта, най-вероятно си представяте нещо неприятно. Но това далеч не е така.
Нека да погледнем към съвременните покемони през очите на играчите.
Всеки един от покемоните има собствен характер, напомня на характера на самото дете или на някой от познатите, с който иска да бъде приятел.
Не забравяйте, че постоянното общуване позволява да се отгледат от смешните зверчета истински бойци.
На пръв поглед играта е интересна и безопасна, но това далеч не е така.
С какво е опасна играта?
Pokemon GO крие голяма опасност в себе си.
1. Най-голямата опасност е, че наслагва две реалности една върху друга. Виртуалната реалност се включва в заобикалящото пространство, при това във всяка ситуация – у дома, в детската градина, на улицата.
Истинският свят се възприема от детето не през призмата на собственото му възприятие, а чрез интелекта на играта. И тук е висок риска детето да изтрие реалността и да възникнат патологии в процеса на възприемането.
Да напомним, че възприятието е най-важният психически процес, който е основа за формиране на умствените способности на детето. Струва ли си да се говори за последствията от подобно влияние върху психиката.
2. Джобните чудовища изискват постоянно внимание – трябва да се ловят, търсят, възпитават, само в този случай активно растат и се развиват.
Децата влизат в играта, излизайки от реалните събития – общуване, движение. Реалният свят се заменя с виртуален. Ефектът на съревнованието – сравненията с приятелите, увеличава стремежа да се играе повече, като децата губят все повече време в играта. Настъпва зависимост от нея.
3. Покемончетата са мили само в първите етапи на играта. Никой не знае какви ще ги направи разработчикът по-нататък – големи, ужасни, зли. С какво ще омагьоса вашето дете?
Какви задачи ще се поставят пред него? Възможно е това да бъде задача да убие някого реално чрез виртуалния свят на играта.
Същевременно на екрана на неговия телефон ще бъдат реални домове, улици, домове, семейства, където той ще убива други покемони.
4. Изкуствено се сменят приоритети – дори ако заради играта вашите деца бързо се оправят или изпълняват прости поръчения, замислете се защо го правят. Не от уважение към родителите, а заради японското чудовище.
5. Играта крие в себе си физическа опасност. Играчите, не откъсвайки поглед от екрана на улицата и помещенията, по маршрути, предложени от играта.
През това време се блъскат с преминаващите, падат, травмират се. Подобно увлечение е опасно за здравето и живота.
6. Някои аспекти на играта изискват влагането на материални средства. Натискайки бутона „купи“ на екрана детето може да вкара семейството в немалко дългове пред производителите на играта.
Какво може да се направи?
Този въпрос в тази ситуация е по-скоро риторичен. Освободете своите деца от японските чудовища. Върнете им истинската реалност.
Освободете техния ум от чужд контрол. Детето не е марионетка в изкусните ръце на разработчиците на игрите. Това е самостоятелна личност.
Това звучи хубаво, но въпросът е как да бъде постигнато. Не е желателно това да става със забрани, като най-лесната изглежда да се отнеме на детето телефона за известно време, но не това е работещото решение.
