Пушенето влияе на човешкия геном, тоест на пълния набор на ДНК на един човек, и на всички гени – под формата на ДНК метилириране, установи ново проучване.
ДНК метилирането е процес, при който клетките контролират генната активност и често променят функцията на гените. Учените са установили, че ДНК метилирането може да разкрие информация за тютюнопушенето на човека, и като резултат биха могли да се разработят целеви терапии за заболявания, свързани с тютюнопушенето.
Тези резултати са важни, защото метилирането, като един от механизмите за регулиране на генната експресия, се отразява на това кои гени са активни,което е от значение за развитие на свързани с тютюнопушенето заболявания.
Изключително важна е констатацията, че дори и след като някой спре да пуши, все още се виждат последствията върху ДНК.
Тютюнопушенето е значителен модификатор на метилирането на ДНК.
Изследването открива гени, свързани с тютюнопушенето, които допринасят за развитието на заболявания, чието развитие е обусловено от тютюнопушенето и рак, както и пренаталната експозиция на цигарен дим и развитието на хронични заболявания при възрастни.
Въпреки пушачите намаляват навсякъде по света, в резултат на законодателните мерки за забрана на тютюнопушенето, дори и след като хората, които се откажат от цигарите, бившите пушачи ще са с дългосрочно повишен риск от заболявания, сред които някои видове рак, хронична обструктивна белодробна болест и инсулт.
Молекулярните механизми, които стоят зад тези дългосрочни последствия са неясни. Въпреки това, предходни изследвания свързват местата на ДНК метилирането с гени, свързани с исхемична болест на сърцето и белодробни заболявания, което предполага, че ДНК метилирането може да играе роля.
Изследователите анализирали кръвните проби от почти 16000 участници от 16 групи в изследването за сърцето и стареенето, при което проследяването е започнало през 1971-ва година.
В сравнение с хората, които не са пушели през целия си живот, екипът от учени установи, че местата на ДНК метилирането, свързани с пушенето, от своя страна са във връзка със 7000 гени, което пък е 1/3 от всичките гени, които имаме.
Откритията предполагат, че по-голямата част от местата за метилиране на ДНК при бившите пушачи се връщат до нивата, наблюдавани при непушачите в рамките на 5 години от спиране на тютюнопушенето. Въпреки това някои места на ДНК метилиране останали, дори и 30 години след спиране на тютюнопушене.
Следователите посочват, че дългосрочните места на ДНК метилиране може да активират гени, които биха могли да изложат бивши пушачи на риск от разболяване, дори и десетилетия, след като са спрели цигарите.
Това откритие може да послужи за идентифициране на биомаркери за оценка на историята на тютюнопушенето, което може да създаде предпоставки за разработване на нови видове терапии на заболяванията, които потенциално са свързани с местата на метилиране.
Настоящото проучване установява, че тютюнопушенето има дългосрочен ефект на молекулярно ниво, което може да продължи повече от 30 години.
Окуражаващата новина е, че след като се спре пушенето, повечето сигнали за ДНК метилиране се връщат на нивата на тези, които никога не са пушели след 5 години, което означава, че тялото полага усилия, за да се избави от вредните последствия на пушенето на цигари.
Затова може да се приеме, че засега е пресилено да се твърди, че ефектите от пушенето остават осезаеми и 30 години след спиране на цигарите.
