Посявката за наличие на микоплазмоза с определяне на чувствителността е бактериологичен метод за култивиране на възбудителя - Mycoplasma hominis, в хранителна среда.
При провеждането на бактериалната посявка се определя липсата или наличието на растеж на микоплазми, извършва се количествена оценка на възбудителя и на чувствителността към антибиотици.
По резултатите от посявката за наличие на микоплазмоза лекарят взема решение за целесъобразността и характера на специфичното лечение.
Микоплазмата се отнася към групата урогениталните микоплазми, които условно патогенни микроорганизми и често се откриват при на практика здрави хора.
Тяхната патогенност зависи от определени условия, концентрации, наличие в организма на друга патогенна флора – трихомонади, хламидии, гонококи.
Инфектирането с микоплазма обикновено става по полов път, възможно е също и вертикално заразяване на плода по време на бременност или пък по време на раждане.
Микоплазмите са вътреклетъчни паразити, обитаващи клетъчните мембрани на приемника си, предизвикват нарушения на функциите на клетките и местни възпалителни реакции.
Микоплазмозата се характеризира с латентно протичане, преминаване на процес в хроничен или рецидиви под влияние на различни фактори.
При жените микоплазмите колонизират влагалището, шийката на матката и по-рядко уретрата, като предизвикват цервицити, уретрити и възпалителни процеси в тазовите органи – оофорити, салпингити, аднексити, ендометрити и др.
Опасността от микоплазмозата се състои в нарушаване на репродуктивната функция, безплодие, опасност от прекъсване и недоизносване на бременността, вътреутробно инфектиране на плода.
Доколкото клиничните проявления на микоплазмозата са достатъчно полиморфни, а понякога и скрити, за поставянето на диагноза специфична роля играе лабораторната диагностика с методите на полимеразна верижна реакция, имуноензимно изследване и бактериологична посявка на селективни хранителни среди.
Провеждането на бактериална посявка за микоплазмоза се препоръчва при наличие на признаци на възпаление от страна на урогениталния тракт, при безплодие за уточняване на резултата след ПВР и ИЕА-диагностиката, а също и с цел контрол на ефективността на проведеното лечение на микоплазмозата.
Материал за диагностика се взема преди началото на антибактериалната терапия, всеки ден на цикъла, с изключение на дните на менструално кръвотечение.
Също 24 часа преди изследването се препоръчва изключване на сексуалните контакти, използване на вагинални свещи.
Материал за бактериологична посявка за микоплазмоза с определяне на чувствителност е изчеткването на клетки от епитела от сводовете на влагалището, от цервикалния канал, от уретрата.
Мястото, откъдето се взема материала се обработва със стерилен физиологичен разтвор. Намазката се взема със стерилен тампон, или пък със сонда, с помощта на въртеливи движения, като се захващат епителните клетки.
След това краят на сондата се поставя в стерилна епруветка. До доставянето в лаборатория взетият материал трябва да се съхранява при температура от 37 градуса или на стайна такава.
Посявка от материала се прави на специални среди за определяне на микоплазма.
При оценка на резултата важно значение имат количествените показатели – при определяне на титри повече от 104 КОЕ/мл микоплазмата може да се смята за етиологичен фактор на патологичния процес.
Бактериалната посявка за микоплазмоза дава възможност за определяне на чувствителността на възбудителя към антибактериални препарати, което е изключително важно за лечение впоследствие.
Към недостатъците на културалния метод на диагностика се отнасят - продължителността на изследването, около 1 седмица, и зависимостта на достоверността на резултата от наличието на жизнеспособни микоплазми в епителните клетки, които са взети като материал за изследване с четка.
