На учените отдавна е известно, че характерът на човека оказва влияние върху здравословното му състояние и продължителността на неговия живот. Например, откритите и склонните на отстъпки хора живеят по-дълго от песимистите и невротиците.

Въпреки това човек не винаги е в състояние да прецени собствения си характер. И в тази връзка учени от Вашингтонския университет решили да проучват мненията и оценките на приятелите.

Психолозите анализирали данните от мащабно изследване, започнало през 30-те години на миналия век. В него взели 600 души /300 двойки, встъпили в брак /, които в момента на започването на проучването били на около 25 годишна възраст.

5 близки приятели на младите хора попълвали въпросници, в които те оценявали характера на участниците. Тези приятели са присъствали на сватбеното тържество на двойката.

Самите доброволци също разказвали как определят собствения си характер.

75 години по-късно учените отново направили проучване на участниците или на техните некролози. Те сравнили отговорите на доброволците с тези на техните приятели и установили чие мнение най-точно е предсказало продължителността на техния живот.

Според самооценките на мъжете можело да се установи колко дълго те ще живеят, но те не били толкова точни, както тези на техните приятели.

Но оценките, които жените давали за собствения си характер, не биха могли да се използват за предсказване на продължителността на техния живот, тъй като са установени значителни отклонения.

Мъжете, които техните приятели считали за добросъвестни и открити, живели по-дълго от останалите или обратно участниците без такива качества умирали по-рано.

Добросъвестните хора са дисциплинирани, организирани, изпълнителни и надеждни, а откритите са любознателни и изобретателни. Дълголетието на жените се оказало, че е свързано с други черти от характера.

Най-дълго живели жените, които били общителни, любезни и емоционално стабилни, по мнението на техните близки приятели.

Противоположното на емоционалната устойчивост личностна черта е невротизмът – склонността към гняв, тревога и депресия. Отстъпчивостта се изразява в способността за осъществяване на сътрудничество с другите хора и съпреживяването с тях.

Все пак учените отбелязват, че направените от тях констатации трябва да се разглеждат в исторически контекст, тъй като участниците са били в зряла възраст през 30-те години на 20-ти век, когато жената съпруга обикновено се е смятала за емоционалния лидер на семейството.