Наскоро беше създаден нов клас антибиотици, предназначени за лечение на инфекции, предизвикани от антибиотикорезистентни щамове на бактериите. Механизмът на действие тези антибиотици се състои в разрушаване на смъртоносните супербактерии, такива като MRSA /резистентен на метицилин стафилококус ареус/, чрез разрушаване на техните клетъчни стени. При това сега супербактериите могат да се видоизменят в устойчиви към този клас антибиотици форми.
Kim Lewis, професор по микробиология от Бостънския университет и неговите колеги съобщили за своето откритие в списание Nature.
Много от антибиотиците, използвани днес, са синтезирани за първи път преди десетилетия и от тогава микробите са започнали да развиват устойчивост към тях.
Сега се появиха редица щамове, които е невъзможно да се унищожат с обикновените антибиотици, учените ги наричат антибиотикорезистентни щамове или „супербактерии“.
Например, по данни на Световната здравна организация /СЗО/, през 2012 г. е имало около 450 000 нови случаи на туберкулоза с множествена лекарствена устойчивост в световен мащаб. Тези щамове били открити от пациенти от пациенти в 92 държави.
Бактериите, които предизвикват най-често разпространените инфекциозни заболявания, такива като инфекции на пикочните пътища, пневмония, сепсис – също стават все по-устойчиви към съвременните антибиотици и трудно се поддават на лечение.
Например, голяма част от вътреболничните инфекции се предизвикват от високо устойчивата към антибиотици особена форма на стафилокока – метицилин-резистентният златист стафилокок / MRSA /.
Настоящото положение ни приближава към „постантибиотичната ера“. Това означава, че ако ние не намерим начин да се справим с настоящия проблем, няма да е далече денят, когато антибиотиците ще престанат да действат и ние ще се върнем там, от където всъщност сме започнали – хората отново ще започнат да умират от най-незначителните травми и инфекции.
Повечето антибиотици, използвани днес в медицината и във ветеринарната такава, са били изолирани в почвени микроби – в продължение на милиони години те произвеждали токсични съединения, за да се предпазят от други опасни за тях бактерии. Например пеницилинът първият успешен антибиотик, произхожда от почвената гъба от род Penicillium.
Но има сериозен проблем с изследването на почвените бактерии – те много трудно се култивират в лабораторни условия. Това означава, че около 99% от микробите на планетата Земя все още не са достатъчно добре проучени като източник на нови антибиотици само поради факта, че не могат да се създадат условия за техния растеж и развитие в лабораторни условия.
Професор Люис и неговите разработили способ за култивиране на бактерии в тяхната естествена среда на обитаване. При това се използва устройство, което те наричат „дифузна камера“, благодарение на която почвените бактерии биват разделени в отделни камери, разделени от 2 полупропускливи мембрани. След запълването на устройството то се връща обратно в почвата.
По този начин, чрез полупроскливата мембрана, бактериите биват изложени на въздействието на сложна съвкупност от други микроби и съединения в почвата и растат в естествени условия.
Така учените получават колонии с бактерии, достатъчно големи, за да е възможно изследването им вече в лабораторни условия.
Чрез повторното използване на дифузионната камера групата учени изследвала около 10 000 бактериални колонии в опит да открият ново съединение, притежаващо свойството да преустанови растежа и размножаването на златистия стафилокок.
Те изолирали 25 потенциални нови антибиотика, един от тях, наречен teixobactin, се оказал най-силен.
В лабораторни условия teixobactin предизвикал унищожаването на широк спектър от патогенни бактерии, включително и на супермикробите MRSA и VRE /ванкомицин-резистентни ентерококи/.
