Гняв, страх, разочарование – конфликтите могат да се съпровождат винаги със силни негативни емоции. Болно ни е обидно, желаем всичко да приключи, колкото се може по-скоро.
Но във всеки конфликт има и конструктивно начало, което можем да използваме да се превърне в тласък към развитие.
Какво е това конфликт?
С изучаването му се занимават психолози, политолози и философи. Има дори отделна дисциплина – конфликтология.
Конфликтът е остър начин за разрешаване на противоречия в интересите.
Тези противоречия могат да възникнат както между отделните хора – междуличностни конфликти или на групи от такива – междугрупови, така и вътре в индивида – вътреличностен конфликт.
Социалното неравенство в обществото и конфликтите на тази основа са неизбежни, а конфликтът като начин за разрешаване на противоречия е изключително полезен.
Конфликтът също както и сътрудничеството притежава социални функции. Определено ниво на конфликта не е до там дисфункционален, но е и съществена част от процеса на установяване на една група, а също и от нейното устойчиво съществуване.
Още по-далеч отива американският психолог Мортон Дойч, който разделя противопоставянето на деструктивно и продуктивно.
В първата група постоянно се нагнетява обстановката, увеличава се броя на участниците, ожесточават се начините за борба. Продуктивните конфликти способстват за разрешаването на проблема.
Ако можем да се научим да управляваме конфликтите, ще стане напълно възможно и да извлечем полза от тях.
Позитивни функции на конфликтите
1. Разтоварване – заради постоянния стрес, вътре във всеки от нас цъка бомба със закъснител. Ако на емоциите не се дава изява, могат да се взривят. Неголемите конфликти помагат да снемем вътрешното напрежение и предотвратяват асоциалните постъпки.
2. Сваляне на маските – в конфликтна ситуация се разкрива истинското лице на човека. Дори близък приятел може да се покаже от съвсем неизвестна страна, и то невинаги добра. Социалните конфликти ни учат по-добре да опознаваме хората и по-внимателно да формиране кръга си на общуване.
3. Сплотяване – ако става дума за междугрупово противопоставяне или конфликт на личността и групата, то борбата обединява членовете на социалното ядро. Общите интереси и общият враг сплотяват колектива.
4. Стимул към подобрение – конфликтът е сигнал, че отношенията са навлезли в задънена улица и, за да ги съхраним трябва да работим над себе си. За здравомислещия човек конфликтната ситуация е тласък към развитие.
Как да се държим при конфликт?
По какъв сценарий ще се развие противопоставянето – деструктивен или продуктивен зависи от поведението на участниците в него.
5 са основните способи за взаимодействие – това са грижа, отстъпване, борба, компромис и сътрудничество.
Отклоняване – характеризира се с това, че човек не желае да отстоява своите възгледи и да участва в спорове.
По-лесно му е да излезе от решението на проблема с „оправяйте се сами“. Това поведение се смята за неоправдано, когато предметът на конфликта е толкова незначителен, че не си струва загубата на време и сили.
Отстъпване – или приспособяване – това е стратегия, при която човек е готов да пожертва своите интереси в полза на своя съперник.
Борба или принуда – единият от опонентите използва всички свои сили, връзки и авторитет , за да притисне своя съперник.
Ако една страна в определена степен приема гледната точка на другата, то тогава може да се говори за компромис.
Петата стратегия е сътрудничество, при което съперниците се уважават един друг.
