Ранната болест на Алцхаймер не се открива толкова често, колкото проявленията на старческото слабоумие след 65 години. Според статистиката, ако заболяването се открие на възраст от около 40 години, то тогава е с наследствен характер.
Клинични проявления
Ранната болест на Алцхаймер се характеризира със същите проявления както и в късна възраст.
Разстройствата в началния етап – понижаване на работоспособността, проблеми със запомнянето, хаотични промени в настроението, болните често приписват на стреса и умората.
Но от симптомите на стреса проявленията на болестта се различават от постепенно задълбочаване и прогресиране на симптомите.
Най-очевидните симптоми:
1. Трудно припомняне на неотдавна случили се събития;
2. Проблеми с ориентирането в пространството, дори и в позната местност;
3. Разстройство на говорната функция – забравяне на названията на предметите, невъзможност за описание на тяхното предназначение;
4. Нарушение на почерка;
5. Затруднения при извършване на елементарни аритметични операции;
6. Проблеми с възприемането на зрителните образи, звуците и другите усещания;
Интензивността на проявленията на болестта на Алцхаймер в ранна възраст зависи от конкретния случай.
Ако при едни пациенти симптоматичната картина се проявява комплексно, то при други дълго време може да присъства само един симптом на заболяване.
Болшинството от болните дълго време се задържат в началната фаза, запазват способностите си за адекватно взаимодействие с околните, като изпълняват обичайните ежедневни дейности.
Професионалните навици в ранния стадий на болестта също се запазват, но се наблюдава, че изпълнението на елементарни задачи изисква повече време, отколкото по-рано.
Късните етапи на заболяването се проявяват с поведенчески разстройства. Възниква агресия, раздразнителност, възможни са налудни състояния и халюцинации. За половината от болните са характерни психози.
Ранен Алцхаймер - развитие и прогноза
Заболяването прогресира по-бързо в сравнение със случаите на заболяването, които възникват след 65-годишна възраст.
Отбелязва се, че колкото по-рано възникне заболяването, толкова по-кратък е периодът от първите признаци на заболяването до неговия заключителен стадий. Здравословното състояние се влошава, но човек дълго време не осъзнава, че е болен.
Болестта на Алцхаймер в ранна възраст, също както и нейните късни проявления, при преминаване в последен стадий завършва с летален изход.
Като смъртта не се предизвиква от самото заболяване, а от съпътстващите негови усложнения и обостряния. Това може да бъде пневмония или всяка инфекция, опасна за вече отслабения организъм.
Освен всичко ранният Алцхаймер е и голяма лична трагедия, тъй като днес хората на 40-годишна възраст са в разцвета на силите, по-голямата част именно в този период от живота си постигат най-големите си кариерни успехи, радват се на високите доходи, дори някои от тях създават деца тогава или те са прекалено малки, за да могат да се справят без тях.
Именно всички тези фактори превръщат ранното настъпване на деменцията в голяма лична трагедия, както за самия болен, така и за неговото семейство и хората, които са разчитали на неговата финансова и морална подкрепа.
В такава ситуация единственото успокоение би могло да бъде, че заболяването ще се задържи дълги години в началния си стадий, което означава, че болният запазва работоспособността, макар и да не е толкова продуктивен, колкото преди, и продължава да бъде пълноценен член на обществото.
Алцхаймерът е обект на изключително засилен научен интерес именно, поради голямата му социална значимост и дори беше постигнат известен напредък в изучаването на причините, които го предизвикват, същевременно продължава разработването на по-ефективни терапии.
