Редуването на цикли на 50-дневна строга карантина с 30-дневен период на разхлабване ще позволи за 1,5 години да контролираме изцяло COVID-19.

Защо трябва затягане и отпускане на мерките срещу COVID-19

Изследователите моделират 3 сценария за излизане от настоящата ситуация от пандемията COVID-19 за 16 държави по света, които много се отличават една от друга по повече параметри, което включва ниво на доходи на населението, икономическо положение, състояние на системите на здравеопазване.

Става въпрос за страни като Австралия, Белгия, Чили, Нидерландия, Мексико, Колумбия и други.

Най-ефективният сценарий предполага редуването на цикли на 50-дневна строга карантина и 30-дневно разхлабване на ограничителните мерки.

Тези сменящи се цикли ще позволяват да се понижи коефициентът на заразност до стойност от около 0,5, и системите на здравеопазване във всички държави ще могат лесно да се справят с потока от пациенти.

В края на всеки цикъл ще остават още много хора, които са предразположени към заразяване, този подход ще доведе до продължително излизане от пандемията – във всички държави този процес ще отнеме около 1,5 години, но за това време смъртните случаи ще са малко над 130 000. По-малко, отколкото са сега, за период от близо 5 месеца.

Как да контролираме вируса без ваксина

Смяната на периодите на самоизолация и сравнително свободен режим, в съчетание с тестването за вируса, изолация на носителите на вируса, проследяване на контактите и защита на уязвимите слоеве, може да позволи на населението и на националните икономики да си поемат глътка въздух в интервалите между карантините.

Затова и този сценарий е по-лесно да се реализира в по-бедните страни, каквато е и нашата.

У нас с бюджетни приходи трудно биха се плащали заплати на всички над 2,3 млн. работещи, сред които и собственици на фирми и самоосигуряващи се лица.

Ако от бюджета трябва всеки месец да се отделят допълнителни средства за заплащане на поне една минимална работна заплата за всички тези хора, то това са допълнителни разходи на над 1 млрд. лева или ако това продължи 1 година бюджетният дефицит само заради тези минимални заплати ще нарасне с около до 12-15 млрд. лева или над 10% от БВП.

Все пак тези средства ще се въртят в икономиката, потреблението няма да се срине, ще се плаща и ДДС.

За да не е толкова голям товарът върху държавния бюджет, помощта може да бъде намалена на нивата около прага на бедността – 375 лв. Така месечният разход на държавата ще е около 900 млн. лева.

При този сценарий възниква въпроса откъде могат да бъдат взети тези средства – отговорът не е толкова труден с емисия държавни ценни книжа, но при толкова големи емисии ще нарасне и лихвата по тях, а това ще натовари бюджета.

Обезщетения в размер на прага на бедността у нас получават всички работещи в частния сектор до края на епидемията втората половина на 2021 г., а заплатите на всички държавни служители остават без промяна, продължава плащането и на пенсиите.

Какво се случва, ако не се вземат никакви мерки срещу COVID-19

Двата други сценария за развитието на пандемията показват какво ще се случи, ако не вземат никакви мерки за възпиране на инфекцията, или вместо строга карантина се приложи по-мек подход.

В първия случай, както може и да се очаква, броят на болните, които имат нужда от интензивна терапия, бързо надминава капацитетът на съществуващите лечебни заведения както на бедните, така и на по-богатите държави.

Това води до смъртта на близо 8 млн. души в тези държави, но продължителността на епидемията ще е около 200 дни, малко повече от 6 месеца.

Във втория случай се предполага редуване на 50-дневен мек ограничителен режим и 30-дневен свободен.

Меките ограничения се състоят в социална дистанция, спазване на хигиенните правила, изолация на откритите носители на вируси, затваряне на училища и забрана за струпване на хора и събиране на големи групи.

С тази стратегия се забавя разпространението на вируса до приемливи стойности, но интензивните отделения отново ще бъдат препълнени след първото разхлабване.

Това ще доведе до смъртта на 3,5 млн. души в тези 16 държави. В богатите страни при този сценарий пандемията продължава около година, а в останалите – 18 месеца и повече.

За да бъдат сведени новите случаи на заразяване до нула е необходима 3 месеца строга карантина или 6 месеца ограничения, но толкова продължителни мерки са невъзможни в повечето държави, тъй като с разрушително влияние върху икономиката и живота на хората.