Почти всички хора имат волята да упражняват ясен контрол върху своите импулси, което им помага и ги предпазва да не кажат или извършат нещо, което не биха желали. Хората с разстройство на импулсния контрол обаче не могат да упражняват този контрол и това ги прави различни от останалите хора.
Хората с разстройство на импулсния контрол не могат да удържат на импулса да наранят себе си или други хора.
Този вид разстройство включва различни зависимости, хранителни разстройства, хазарт, ненормални и извратени сексуални желания и поведение (например включващи различни форми на унижение или измъчване, включително и върху деца), натрапчиво дърпане или скубане на косата, извършване на импулсни кражби или опожаряване, изблици на ярост и други.
Някои от тези нарушения, като интермитентно експлозивно разстройство (изблици на силен гняв), клептомания, пиромания, пристрастяването към хазарта и трихотиломания, са сходни по отношение на начина, по който започват и по който напредват.
Обикновено човек чувства увеличаване на напрежението или нервната възбуда, преди извършване на деянието, което е характерна черта на заболяването.
По време на акта, лицето най-вероятно ще чувства удоволствие, удовлетворение или облекчение. След това обаче може да обвинява себе си или да се чувства силно съжаление или вина.
Хората с това заболяване понякога планират, а друг път не действията си, но актовете обикновено изпълняват непосредствените им съзнателни желания.
Повечето хора, които страдат от някаква форма на разстройство на импулсния контрол обаче, намират тяхното разстройство много изтощително и чувстват загуба на контрол над живота си.
Как разстройството на импулсния контрол се различава от други подобни нарушения?
Докато много други нарушения могат да включват затруднено контролиране на импулсите, то това не е основната им функция.
Например, докато хората с дефицит на вниманието / хиперактивно разстройство или пък тези, които са в маниакална фаза на биполярно разстройство, могат да имат трудности с контролирането на своите импулси, това не е основният им проблем.
Някои специалисти считат, че разстройства на импулсния контрол са подгрупи на други разстройства, като тревожно разстройство или обсесивно-компулсивно разстройство.
Някои лекарства за лечение на депресия и тревожност също са били успешни при лечение на разстройства на импулсния контрол, по-специално антидепресанти. Това предполага, че невротрансмитера серотонин играе важна роля в тези разстройства.
Какви са причините за нарушенията в контрола над импулсите?
Учените не знаят какво причинява тези разстройства, но най-вероятно влияние имат много фактори, включително физически, биологични, психологически, емоционални, културни и социални фактори.
Учените подозират, че в това разстройство са засегнати определени мозъчни структури, включително лимбичната система (свързана с емоциите и функции на паметта) и фронталния лоб (частта от мозъчната кора на мозъка, свързана с функциите на планиране и контролиране на импулсите).
Хормоните, свързани с насилието и агресията, като тестостерон, също могат да играят роля.
Например, учените предполагат, че жените могат да бъдат предразположени към по-малко агресивни видове разстройства на импулсния контрол (като например клептомания или трихотиломания), а мъжете могат да бъдат предразположени към по-жестоки и агресивни видове (като пиромания и интермитентно експлозивно разстройство).
Изследванията също така показват връзките между определени видове заболявания свързани с припадъци и тези с избухливите и насилствени импулсивни форми на поведение. И изследвания са показали, че членове на семейството на хора с разстройства на импулсния контрол, имат по-висок процент на нарушения като пристрастявания или разстройства свързани с проблеми с настроението
