Бъбречнокаменна болест може и да се заподозре по типична клинична картина на фона на бъбречна колика, но ако камъните не са големи или не нарушават отока на урината, патологията може да има безсимптомно протичане.
В диагностиката често могат да помогнат инструменталните методи на изследване.
Най-достъпният от тях е ултразвук на бъбреците, които позволяват откриване на камъни в легенчето, пикочния мехур и частично в уретера.
Показна е също рентгенография, с чиято помощ могат да се открият само рентгенпозитивни камъни.
За останалите е показно въвеждане на контрастно вещество, съдържащо йод или други съединения, за да се визуализират по-ясно пикочните пътища.
Допълнително може да се използва компютърна томография или ЯМР, включително и с контраст.
Рентгенография на бъбреци
При рентген лъчевата енергия се използва за създаване на изображения на вътрешните органи и костите.
Методиката за получаване на снимки се основава на различия в плътността на материалите - плътните като кости, поглъщат повече лъчи от меките тъкани на органите и на мускулите.
Следователно рентгенографията е подходяща за диагностика на увреждания на костите, които добре се визуализират на плака.
Но рентгенографията има ограничено значение при диагностика на патология на пикочните пътища – бъбреци, пикочен мехур, пикочен канал и пикочопроводи. Освен това не всички камъни се виждат на рентгенова снимка.
Така например, уратните и малките няма да се видят при стандартна рентгенография. Въпреки това методът се използва понякога за диагностика, в значителна степен се заменя с компютърна томография, която е по-точна методика за поставяне на диагноза.
Венозна пиелография в диагностика на заболявания
По-ценен метод за диагностика при бъбречнокаменна болест е венозната пиелография – това е рентгеново изследване, при което се използва контрастно вещество.
То спомага за визуализация на пикочните пътища и за установяване на локализацията на бъбречните камъни.
Важно е да се обсъди с лекар възможността за използване на контрастно вещество обикновено със съдържание на йод, поради възможна алергична реакция. Освен това, за успешно изследване е необходима добра подготовка.
Венозната пиелография започва с една или няколко прости снимки. Впоследствие контрастното вещество се въвежда венозно, постъпва в кръвообращението и се филтрира с бъбреците. Лекарят прави серия от снимки, докато контрастът преминава през пикочните пътища.
Проблемът с контрастирането – алергия към йод
Макар и самите рентгенови лъчи в диагностична доза са относително безопасни, използването на контрастно вещество с йод може да предизвика някои проблеми.
Попадащият в състава йод може да предизвика леко парене. Някои пациенти е възможно да почувстват горещи вълни и метален вкус в устата, докато йод циркулира в организма. Тези усещания са краткотрайни и безвредни. В хода на изследванията лекарят строго ще следи състоянието на пациента.
Провеждане на ултразвук
При ултразвук на бъбреците се използват същите звукови вълни и технологии както и при други изследвания, например, в акушерството или в диагностика на заболявания на устната кухина.
Датчикът, разположен в тялото на пациента, наричан преобразувател, насочва ултразвуковите вълни към тялото. Тези звукови вълни, които не се чуват от човешкото ухо, проникват в тялото, отразяват се от тъканите и се връщат в приемника – ехокардиограф.
Връщащите се звукови вълни се анализират от компютър за създаване на изображения, които могат да се видят на екрана. При ултразвук на бъбреците целево се изучава структурата на бъбреците – паренхимите на пиело-гломерулния апарат.
