Ретинобластом представлява рак на окото, който започва в ретината – чувствителната лигавица от вътрешната страна на зрителния орган. Заболяването най-често засяга малки деца, но в редки случаи може да се развие и при хора в зряла възраст.
Ретината на човешкото око се състои от нервна светлочувствителна тъкан, която улавя светлината, проникваща от предната част на зрителния орган.
Ретината трансформира изображенията в нервни импулси, които посредством зрителния нерв достигат да зрителния център с мозъка, където нервните импулси се разпознават.
Злокачественото заболяване може да се развие и в двете очи и представлява рядка форма на рак на окото.
Какви са симптомите?
• Поява на бяло оцветяване в централната окръжност на окото /зеницата/, когато бъде насочена светлина към очите, например при снимане със светкавица.
• Зачервяване на очите;
• Подуване на очите;
• Засегнатият не може да насочи очите си в една посока;
Какви са причините?
Злокачественото заболяване възниква в резултат на мутация в нервните клетки на ретината.
Тези изменения в ДНК на клетките предизвикват тяхното прекомерно нарастване и репликация, което не е характерно за здравите. Това акумулиране на клетки с изменено ДНК, е причина за образуването на тумор.
Злокачествените клетки могат да нахлуят в околоочните структури. А също така е възможно да се разпространят и в други части на тялото като главния и гръбначния мозък.
В повечето случаи не се установява причината за генетичните мутации, които предизвикват ретинобластом. Въпреки това е възможно децата да наследят видоизменените гени от своите родители.
Ракът на ретината е наследствено заболяване.
Генните мутации, увеличаващи риска от злокачественото заболяване могат да бъдат предадени от родители на деца по автозомно-доминантен път, което означава, че е нужно само единият родител да е носител на копие на мутиралия ген, за да премине повишения риск от развитие на рак на ретината към децата.
Ако единият родител е носител на мутиралия ген, за всяко дете съществува 50% шанс да наследи този ген.
Въпреки че генетичната мутация увеличава от риска от развитие на заболяването, това не означава, че то е неизбежно.
Децата с наследствената форма на рака на ретината са предразположени към развитието на заболяването в по-ранна възраст. И обикновено тази форма обикновено засяга двете очи.
Лечение на ретинобластом
Когато е възможно и туморът не е с прекалено увеличен размер, лекарите се опитват да направят всичко възможно за запазване на зрението на детето.
Химиотерапия
Терапията се състои в прилагането на силни медикаменти, които унищожават раковите клетки. Лекарствата могат да се приемат в таблетна форма или е възможно да се прилагат венозно.
Силните медикаменти успяват да достигнат до всяка една тъкан на тялото и да убият раковите клетки.
При децата с рак на ретината, химиотерапията може да помогне за свиване на тумора.
А други методи на лечение като лъчетерапия, криотерапия, термотерапия или лазерна терапия могат да се използват за унищожаване на остатъчните туморни клетки.
Също така химиотерапията може да се приложи и когато злокачественото заболяване на ретината се е разпространило в тъкани извън очната ябълка или в други части на тялото.
Лъчева терапия
Използват силно йонизирани лъчения, които се насочват към мутиралите клетки, за да ги унищожат.
Два начина на лъчетерапия се прилагат за лечение на рак на ретината:
• Вътрешно облъчване /брахитерапия/ - използва се малък диск от радиоактивен материал, който се поставя в или до тумора, като престоява няколко дни, през което време бавни изпуска радиация и облъчва мутиралите клетки на туморното образувание.
• Външно облъчване – прилага се само при деца, при които другите методи не са били ефективно, тъй като е свързано с множествено странични ефекти;
