Нашите възможности да влияем на реалността са много по-големи, отколкото ни се струва.
Ефектът на Пигмалион, на Розентал или на ентусиазма на експериментатора са различни названия на един психологически феномен, отнасящ се към самосбъдващите се пророчества.
Същността на този ефект се състои в това, че очакванията на човек определят неговите действия.
Принцип на действие на ефекта на Пигмалион
Мозъкът трудно отличава възприятието и очакването. Социологът Робърт Мертън описва самосбъдващите се пророчества, към които се отнасят ефектът на Пигмалион като самохипноза.
Имайки първоначално убеждение за себе си или за другите, ние влияем на действителността така, че става истина. Този психологически феномен позволява целенасочено или устремено да влияем на реалността.
Още един експеримент потвърждава този факт. Две групи студенти били обединени в двойки. На участниците от едната група внушили погрешното убеждение, че те са симпатични на своята половинка, а на участниците от другата – обратното. След това на двойките предложили да пообщуват помежду си. И резултатът оправдал себе си.
Студентите предполагащи, че са симпатични на половинката, били по-отстъпчиви в разговора, търсели контакт, и маниерът на общуване бил по-приятен, отколкото в тези двойки, които смятали по друг начин.
Освен това студентите, които мислели, че се харесват на партньора, наистина си създали по-голяма симпатия, отколкото участниците от противоположните двойки.
Навярно не веднъж сте се подлагали на ефекта на Пигмалион, без да го забелязвате. Например, като си мислим, че не можем да се справим с определена задача, вдигаме ръце, а поведението и действията ни водят до реален провал.
В обратната ситуация, ако ни очакват решения на задачи, внушавайки си, че всичко ще се получи и се справяме, действията и резултатът ще бъдат други.
Ефектът на Пигмалион на практика
Всъщност този феномен е тайно оръжие в сферата на управлението. Очакванията на хората имат влияние върху нашите действия, мисли, възприятие на възможностите и постиженията.
Джон Стерлинг Ливингстън, преподавател в Бизнес факултета на Харвардския университет, основател на Института по управление и логистика на Министерството на отбраната на САЩ, изказва мнение за ефекта на Пигмалион в мениджмънта. В своя научен труд развива идеята за влияние на очакванията върху действията и резултатите, като се обръща особено внимание на очакванията на ръководителите от подчинените.
Ако ръководителят има високи очаквания по отношение на своите подчинени, то продуктивността ще е висока. Ако пък очакванията са ниски, то и продуктивността ще се понижи.
Ливингстън смята, че ръководителите трябва да разбират как работи ефектът на Пигмалион, тъй като от очакванията на мениджърите пряко зависят резултатите на служителите.
Добрият ръководител е необходимо да има високи очаквания, същевременно неефективният мениджър не е способен на това.
Ливингстън прави връзка между самооценката на ръководителя и очакванията, които може да има към подчинените.
Увереният в себе си мениджър е склонен да очаква от сътрудниците високи резултати, докато лошият управленец не е толкова уверен в себе си и още повече не може да се надява да получи от работниците нещо свръхестествено.
За да се преобразуват в резултат, очакванията на първо място трябва да са реалистични и достижими.
Ако подчинените не отговарят на очакванията на началството, които са близки до техните собствени, производителността и стремежът към успех се понижават.
Поставянето на имагинерни цели, които служителят не може да изпълни физически, не само не повишава ефективността от неговата работа, а ефектът точно обратен.
Ефектът на Пигмалион е един от много капани на мисленето, в които попадаме ежедневно. Важно е да умеем да усещаме, когато изпадаме в такава ситуация, и да се стараем да извлечем максимум полза.
Понякога ефектът на Пигмалион ни пречи да покажем истинските си възможности, например, когато няколко пъти пробваме да свършим нещо, но то не се получава и не се получава.
Тогава решението е да спрем да мислим малко за това, за да опитаме да излезем от мисловната дупка, в която сме попаднали.
Това се постига, например, като излезем за 30 минути на чист въздух, да се поразходим, или ако се случи вечер, то по-добре изпълнението на задачата да се остави за следващия ден.
