Да учиш за 6-ци, е похвално, но само ако най-високата оценка не струва на детето цената на собственото му здраве.
Неговият портрет
Такова дете се стреми да бъде първо на всяка цена. То болезнено възприема всяка критика. За него не съществува друга оценка, освен най-високата, петицата – това е катастрофа с вселенски измерения.
То не търпи похвали по чужд адрес, тъй като е разрешено само то да бъде хвалено. Това дете страда от синдрома на отличника, който започва да се проявява още в началното училище и бързо набира темпове.
От къде се появява този синдром?
Причините за развитието му могат да бъдат няколко.
1. Родителите, претърпели неуспех в детството си, се опитват чрез детето си да постигнат това, което не са успели сами. За сметка на победите на своето чедо те повдигат собствената си самооценка и потвърждават собствения си статус.
2. Детето се опитва да заслужи любовта на родителите си чрез 6-ци. Само със своите успехи то може да привлече към себе си тяхното внимание, да чуе похвала.
3. Самооценката на детето е занижена и се сформирала такава още в предучилищна възраст, когато родителите негативно са реагирали на грешките на своето дете, забравяйки, че едва сега то се учи и греши – и това е естествено.
В училище ситуацията се задълбочава от стреса, който детето изпитва в новата среда. А освен това и родителите постоянно го сравняват с другите деца – виж колко хубаво Михаела си е направила домашното, а ти защо ни излагаш така?
Прогноза за бъдещето
Отличникът в училище плавно се превръща в отличник-студент. В новия колектив той среща хора, които също добре учат, но за тях най-високата оценка не е самоцел. Нашият отличник усеща сериозна заплаха.
Той с невероятни усилия ще постига успех, ще защити докторска дисертация, и както преди ще иска да бъде за пример.
След това от отличник ще се превърне в перфекционист – всяка негова стъпка, и всички негови думи трябва да са изпипани до детайл. И ето перфекционистът тръгва на работа.
Съжалението на неговите колеги, че нещо не са свършили не навреме или в непълен обем ще му доставя удоволствие.
Ако такъв човек може да се издигне по кариерната стълбица и да се окаже в положението на ръководител, то ще му е много трудно, тъй като щатът на неговите подчинени редовно ще се променя, за да съответства на нивото на началника – перфекционист.
Той ще стои на работа до късно, няма да има почивни дни, през отпуската ще продължи да се труди. Същото ще изисква и от подчинените си.
Служителите не са готови да работят в такива условия, ще търсят нова работа, тъй като дори най-високата заплата и престижна длъжност не принуждават обикновения човек да работи в ущърб на себе си и на собственото си здраве.
Пациент на психиатър невролог
Детето със синдром на отличника трудно ще създава приятелства с други деца – липса на свободно време и на общи теми за разговор.
Такива деца са самотни, в колектива ги наричат зубъри. За тях си спомнят само когато трябва да си напишат домашната.
Синдромът на отличника – това не е просто психологически проблем, който пречи на детето, а след това и на възрастния да бъде щастлив. Много често такива деца развиват тикове.
