Отдавна е известно, че детството, прекарано в бедност, повишава риска от затлъстяване в зряла възраст, но механизмът на тази взаимовръзка до сега не е бил съвсем ясен.

Психологът Сара Хил от университета на Тексас – САЩ решила да провери хипотезата, че преживените в детството лишения „програмират“ организма за изменение на регулациите на неговите потребности в енергия.

Подобна адаптация може да помага децата да оцеляват в условия на недостатъчно хранене, мотивирайки ги да ядат при всяка възможност, ако подобно поведение се запази и в зряла възраст, дори в по-благоприятни условия, може да доведе до затлъстяване. За проверка на тази теория Сара Хил и нейните колеги провели серия от изследвания.

В първия експеримент участвали 31 студентки, като те си мислели, че участват в изследване за потребителското търсене.

И за да е възможно на резултатите от изследването да повлияят различни фактори – например, заболявания, учените изключили кандидатите с наднормено тегло, тоест с индекс на телесната маса над 30, а също и с хранителни алергии и диабет.

На студентите дали чинии с шоколадови бисквити и соленки и ги помолили да опитат и да си кажат мнението за тези продукти.

След като си дали мнението им казали, че могат да си доядат останалите бисквити и соленки, докато очакват следващият етап от експеримента.

След това участниците в експеримента отговаряли на въпроси на анкета, отнасяща се положението на семейството, в което те са прекарали детството си– до 12-годишна възраст.

Трябвало да укажат колко верни за тях са следните твърдения – „В ранна детска възраст парите за покупки бяха достатъчни на семейството ми“, „Ние живеехме в относително заможен район“, „Усещах, че нашето семейство е по-добре обезпечено от това на моите връстници“.

След анкетиране изследователите пресметнали колко бисквити и соленки изяла всяка студентка.

Оказало се, че сред тези участници от изследването, които, по техни думи, били гладни, връзката между количеството на изяденото и бедността на семейството в детството не се установила.

Но сред тези, които заявили, че не са гладни, произхождащите от бедни семейства изяли доста повече.

В 2 други експеримента също се установило, че участничките израснали в бедност, ядат повече в сравнение с тези, израснали в сравнително заможни семейства, в ситуации, когато в организма няма остра потребност от енергия.

Тези резултати показват, че хората, чието детство преминало в условията на материални лишения, могат по-трудно да контролират количеството на употребяваната храна и да поддържат оптимално тегло.

Психоложката Сара Хил, провела изследването, е изненадана, че условията на живот в детството могат да имат толкова дългосрочен ефект. И самият факт, че тези ефекти се запазват независимо от текущото ниво на финансово обезпечение на човека.

В интерес на истината това не било трябвало да бъде изненадващо, тъй като човек започва да се формира като личност още в детството и затова тези резултати съвсем не са случайни.

Но е добре да отчетем факта, че изследването е сравнително ограничено, проведено сред малка група хора и то студентки, което означава, че при тях не е отминало много време от края на детството – не повече от 10 години, а и експериментът е само с едно хранене, което прави недостатъците на това изследване доста сериозни.