Междуличностно общуване – това е начин, с помощта на който човек може в пълна степен да се прояви. И да получи колкото се може по-полезна информация относно собственото си обкръжение, да изпитва емоции, да обменя опит. Срещат се и личности, изпитващи съществени комуникационни проблеми. Какви са проблемите в общуването?

  • Страх от изразяване на мнение;
  • Прекомерна впечатлителност;
  • Агресивност;
  • Неумение за изслушване на другия човек;
  • Липса на емпатия;
  • Страх от общуване;

Последното включва комплекси на характера, сред които ниска самооценка, самоувереност, желание за представяне в по-изгодна светлина, отколкото е всъщност. Понякога страхът от общуване се изразява в много сериозни симптоми. Човекът, страдащ от него на дълбоко психологическо ниво, се затруднява да води диалог с по-възрастни, по-силни и по-активни от него. Понякога страхът се проявява като психологическо избягване на всякакъв вербален контакт. Тогава хората се стремят по-голяма част от времето си да прекарват сами, но не престават да страдат от това, че смятат себе си за ненужни.

Често човек на пръв поглед е общителен, има много приятели, без усилие води разговори и общува на най-различни теми. Но трудно създава връзки и умее да ги поддържа. Обикновено това води до честа смяна на партньори, завишени изисквания към хората от противоположния пол, прави областта на близките отношения обичайна и безинтересна.

Психолозите в този случай говорят за страх от близко общуване. Лекуват ли се подобни характерни особености на личността? Как да преодолеем страха от общуване във всяко негово проявление и има ли смисъл да го правим?

Основната причина за този страх е в изначално ниската самооценка. Над решението на този проблем, малко хора се замислят и предприемат всички необходими действия. Най-често хората свикват към самота, губят приятели заради ниското ниво на емпатия, не могат да намерят любов, не се чувстват истински нужни.

Как да подобрим психологичното общуване?

За нормализиране на близкото общуване, е необходимо предприемането на следните мерки:

  • Внимателен анализ на собствените положителни качества, необходимо е отбелязване на абсолютно всичко, без да оценяваме себе си твърде строго и да не се сравняваме с околните. Когато човек се отнася положително към своята личност, то несъзнателно се представя пред околните в същата светлина – уверен, спокоен, обективен. Благодарение на това общуването се подобрява – става по-леко, непринудено, лишено от очаквания и манипулации;
  • Постоянно развитие – познанието на нещо ново на практика винаги предизвиква стремеж за споделяне на информация с околните. Знанията – един от начините, с помощта на които хората се сближават едни с други. Преодоляването на страха от общуване и намиране на нови приятели е възможно. Ако се запишем на интересни курсове, участваме в малки групи активисти, благотворителни маратони, доброволчески акции. Когато човек в желанието си да промени себе си и да стане по-общителен, се сближава с група хора по интереси, трябва да запомни важно правило: не трябва да мисли какво впечатление ще направи на околните. Необходимо е да бъде естествен, открит, свободен.
  • Полезно е да се откажем от навика да ругаем и обвиняваме себе си. Психолозите препоръчват утрото ни да започва с изброяване на собствените таланти и достижения. Така човек получава възможност да се зареди с добро настроение, а това означава и през деня да установи по-добър контакт с околните.