Детето, което до вчера е било в предучилищна възраст не свиква веднага с това, че сега всички негови интереси трябва да се подчиняват на училищните занятия. Освен това първата учебна година в живота е винаги свързана с търсене на място в колектива, установяване на контакт с учители и връстници.
Смята се, че всеки първокласник преминава през няколко етапа на адаптация, в която се открояват социално-психологически и физиологични елементи. Колко продължителен ще се окаже този процес зависи от индивидуалните особености на детето.
Като те могат да бъдат обусловени от някои изненади в неговото поведение. Основната част от училищните сюрпризи обикновено е свързана с разминаването на родителските очаквания и реалностите.
Необходимостта от приспособяването към новите условия на живот, привикването към новия колектив и търсенето на собствено място в него, доста често е нелеко изпитание за много първокласници.
Това в еднаква степен се отнася както за срамежливи и неуверени в себе си деца, така и за напълно комуникативните, но страдащи например от завишена самооценка.
Често се случва изпитаният в училище стрес да се отразява на детето, правейки го странно в очите на неговите родители. Така например, за изненада на родителите детето може да започне да:
• Става по време на учебния час, говори на висок тон, или обратно крие се под чина, не желаейки да отговаря на въпросите на учителя;
• Държи се необичайно шумно и дори буйно, идвайки си от училище;
• Нагрубява по-възрастните и не ги слуша;
• От време на време се връща към детството – капризничи, хленчи, играе си със забравените до това време играчки;
• Всячески се опитва да привлече вниманието на близките, изисква от тях ласки и прочие проявления на любов;
• Проявява единични признаци на регрес в интелектуалното развитие –по-лошо се представя от преди постъпването в училище, чете или смята, бърка годишните времена и т.н.;
• Проявява нетипична точност и хипертрофично чувство за отговорност – твърде рано става, изпитва болезнен страх от това да закъснее за училище, по няколко пъти проверява съдържащото се в раницата, за да не забрави нищо и т.н.
Какво да правите? Бъдете до детето, изслушвайте го, вниквайте в неговите трудности и се отнасяйте към него с цялата сериозност, подкрепяйте го с добра дума и не забравяйте за тактилния контакт.
Активно участвайте в живота на класа – за първокласниците това е много важно, като си сътрудничите с учителя, от който зависи емоционалната обстановка в колектива и който е способен да намери индивидуален подход към всеки ученик.
Не пропускайте началото на така наречената училищна невроза, застигаща някои прекалено отговорни първокласници и проявяваща се като повишена тревожност, на нови нежелани навици, натрапчиви движения на тялото, мигания или нощно напикаване, а при първите подозрителни признаци се обърнете към специалист.
Просто умора
Необходимостта да се стои в една и съща поза в продължение на целия час и при това съсредоточено да се следят действията на учителя не е от леките задачи. Не е по силите на всяко 7–годишно дете, особено ако то съвсем не е свикнало с подобни натоварвания.
Ако детето е емоционално възбудимо, ако по природа то бързо се уморява, то напълно вероятно е поведението му от началото на учебната година да се промени.
