Навярно много са чували от приятели, познати или роднини фразата „не искам да живея”. Най-често нежеланието е свързано със стрес, предизвикан от загуба на близък човек, предателство, конфликти в работата или болести.
Често хората, които не желаят да живеят, се срещат психически разстройства – депресии, фобии или неврози.
Възможно е да се проявят в кризисни периоди на живота, например, в тийнейджърска възраст или след 30-40 години. Често нежеланието за живот застига хората в напреднала възраст, чувстващи се самотни и изоставени.
Причини за нежелание за живот – от стрес или душевна травма
Ежедневният стрес оказва негативно въздействие върху всички сфери на живота на човек – работа, отношения в семейството, приятелско общуване. Повечето хора предпочитат да общуват с приятели или с познати, когато те изразяват позитивни емоции. Но тяхното външно наличие все още не е признак за вътрешно благополучие.
При някои хора нежеланието за живот се проявява в резултат на осъзнаването на безсмислеността на заобикалящата среда – суета, безкрайна надпревара в кариерата, финансови блага или технически новости.
Външно човек може да е в напълно успешна житейска ситуация. При друга категория възниква като реакция на стрес. В двата случая нежеланието за живот е гаранция за разстройство на психиката, за лечението на който може да е необходима психотерапия.
Близките хора, които не желаят, също изпитват негативни емоции, макар и да се стараят да оказват подкрепа и да изразяват съчувствие.
За да се върнат към нормално психическо състояние, някои си намират нова работа, нови отношения или напускат работа.
Други е възможно да се нуждаят от помощта на психотерапевт.
Емоциите, съпътстващи нежеланието за живот
Принципът „това, което ни убива, ни прави по-силни” работи далеч не за всички и невинаги. Човек, доказващ сам на себе си, че е силен и способен лесно да се справи със стреса, накрая може да се предаде и да се сдобие със сериозни проблеми с психическото и с физическото здраве.
Нежеланието за живот може по никакъв начин да не се проявява при общуване с други хора. Насаме със себе си човек просто се отдава на негативните емоции – усещане за самота, пустота, тъга и апатия.
Осъзнаването, че животът е болка, това е резултат от сериозно нарушение при функционирането на психиката. Човек, на който го навестяват мисли за нежелание за живот, може да не получава разбиране.
Силата на стреса зависи от сериозността на загубата. Колкото по-важен е бил човек или ценен, толкова по-дълбоки са преживяванията и толкова по-силно е усещането, че в бъдеще няма да се случи нищо позитивно.
Призивите „бъди по-силен” може и да не работят, но е важно човек да намери причината за нежеланието си за живот и да намери нова опора.
За някои тази опора става необходимостта от грижи за родители и деца, за други личностното развитие или новото хоби.
Много от нас намират положителни моменти известно време след напускане на работа или развод. Но за начало човек, който не желае да живее, има нужда от сериозна емоционална подкрепа.
Психотерапията – най-добрият начин за борба с нежеланието за живот
Нежеланието за живот не се формира веднага. В много случаи то е резултат от налагане на няколко фактора, например, развод, смърт на роднина и финансови затруднения.
Психотерапията става все по-търсена днес, но въпреки това са малко тези, които решават да се доверят на специалист и да приемат медикаменти, поради убежденията и заблудите, с които е обвита професията на психотерапевта.
Откриването на положителни страни в негативни ситуации за много от нас съвсем не е лека задача. Трябва да се преживеят всички стадии на проблема – отрицание, гняв, депресия и приемане.
В допълнение към психотерапията се препоръчват спорт, чужди езици или пътешествия. Такива хора си намират ново хоби и нови дейности, на които да се отдават в трудни моменти.
