Търпение – това не е готовност да страдаш и да се примиряваш с проблемите, а умение да се съобразяваш с текущата ситуация и да действаш далновидно.
За съжаление, съвременният свят ценността на това качество е забравена на практика.
Полезно ли е да сме търпеливи
Английското patience произхожда от латинското patientia – търпение, издръжливост, подчинение. Коренът на думата е от глагола patere страдам.
Под тази дума се разбира устойчивост и издръжливост пред несгодите, било то принудително очакване, провокация или дори истинско нещастие или непоносима болка.
В будизма търпението се отнася към съвършенствата. И там, и в останалите религии с него е свързан принципът да не се отговаря на злото със зло.
Нетърпението поражда проблеми
Противоположност на търпението – разбира се, това е нетърпение, неспособност или нежелание да понесем това, което възприемаме като нещо негативно, несъвършено.
Проявяваме нетърпение, когато отхвърляме настоящето, защото то не ни харесва и желаем да го заменим с по-идеално въображаемо бъдеще.
Търпението ни помага да признаем, че животът – това е борба за всеки от нас, нетърпението ни кара да проявяваме пренебрежение и дори презрение към човешката природа.
С нетърпението идва и безсилие, което води до разочарование. Но това е неправилният път.
Нетърпението и разочарованието са жалки, безплодни, водят до саморазрушение, до необмислени и вредни действия.
Понякога прокрастинацията и бездействието при необходимост от решаване на трудна и сложна задача, всъщност произхождат от желанието да отложим разочарованието, до което неизбежно ще доведе тя.
Забравената добродетел
Съвременното общество поставя акцент върху индивидуализма и затова на първо място се ценят амбициите и действията, каквато и да е дейност. Търпението предполага лишения и дори известен отказ от себе си.
Технологичните достижения само задълбочават ситуацията. Изследователите установяват, че около 50% от интернет потребителите спират да гледат видео, ако то не започне да се възпроизвежда до 10 секунди.
Потребителите също така бързо затварят интернет страницата, която веднага не се зареди напълно. Това означава, че техническият прогрес ни пречи да бъдем търпеливи.
Неспокойното ни нетърпение е проявление на маниакална защита.
Нейната основна задача е да не се допусне възникване на чувство на безпомощност и на отчаяние, затова ни отвлича вниманието с помощта на удоволствия, целенасочена дейност и тотален контрол.
Егоцентрично затруднение направи търпението трудно, дори и в периода преди навлизането на технологиите. Какво означава това? Всеки от нас има привилегирован достъп до своите мисли, и затова сме склонни да преувеличаваме тяхното значение.
Например, когато сме нетърпеливи, докато чакаме на опашка, смятаме, че времето ни е по-важно, отколкото на останалите хора, които чакат пред нас. Смятайки, че можем да се справим по-добре с работата на касиера, сякаш се опитваме да го изгорим с поглед, защото ни бави.
В такива моменти изобщо не отчитаме, че жената на касата има и други навици и способности, но все пак не е робот, за да може да се справим с толкова много хора.
Недалновидно решение
Търпението може да се разглежда като проблем с вземането на решения – например, да се изядат всички зрънца днес, образно казано, или да се посадят и да дочакаме, когато станат повече.
За съжаление, в хода на еволюцията хората са се развивали не като фермери, а като ловци и събирачи и затова не сме склонни да поставяме акцент върху дългосрочните възнаграждения, искаме го сега и веднага.
Защо търпението е така необходимо
Това се отнася и за отношенията ни с околните, търпението не се свежда до обикновена сдържаност или търпимост. Става въпрос за активно, изискващо сили участие.
Търпението е една от формите на състрадание, благодарение на което започваме да виждаме в хората приятели и съюзници, вместо да ги игнорираме и отблъскваме.
Ако нетърпението се съпътства от безсилие, то търпението предполага сила, породена от разбирането. Вместо да ни превръща в заложници на късмета и на слепия случай, то ни освобождава от разочарования.
Дарява ни спокойствие, с перспективи, в които можем да мислим, да говорим и да правим правилните неща в нужното време, без да губим способност да получаваме удоволствие от живота.
