На 6 септември се ражда японският учен и бъдещ лауреат на Нобелова награда на 1987 година. Този човек успява да обясни как нашият организъм успява да синтезира милиони разнообразни антитела, които дават надеждна защита от външни въздействия.
Какво са това антитела, защо са ни нужни и как днес се използват в медицината.
Антитела и антигени
Антитела се наричат белтъците, които в нашия организъм се образуват от В-лимфоцити при проникване в тялото на всичко, което може да се смята за антиген – всяко съединение, опасно или просто чуждо за нас.
Антигени могат да са химически вещества, дори толкова прости като например, метали, реагиращи с белтъците на тялото. Също антигени могат да се окажат вируси и бактерии и по-точно, антигени в този случай са специфични полизахариди или белътичини или техни комплекси с липиди.
Имайки предвид тяхната чуждеродност, антигени могат да се окажат белтъци на яйцата, прашец на растенията, протеини на клетки и тъкани, например, прелята чужда кръв или пресадени органи.
Имуноглобулини и имунна система
Роля на антитела изпълняват имуноглобулини /ИГ/ - специфични белтъци на кръвната плазма. По-точно за тях се говори, че притежават активност на антитела.
Различни антигени – различни антитела. В тялото ни могат да се намерят милиони, дори стотици милиони различни антитела, и всяко от тях може да се свързва само със своя антиген.
Въпреки разнообразието общата схема на структурата при всички имуноглобулини е една – 2 тежки белтъчни вериги и 2 леки. Последните са еднакви при всички антитела.
Съществуват константни области на имуноглобулините, които не се променят и вариабилни, определящи това многомилионно разнообразие.
Само при човека се разграничават 5 подтипа имуноглобулини, които се различават помежду си по местоположението на тежките вериги.
Защо са ни такива белтъци-антитела, които образуват комплекси с чужди белтъци антигени?
На първо място, за да не позволяват на патогенните микроорганизми, носещи тези антигени, да атакуват клетките на тялото. Същото се отнася за бактериалните токсини, метали и други химически вещества, които са в ролята на антигени. ИГ ги свързват и не позволяват взаимодействие с клетките на домакина.
Освен това, комплексът антиген-антитяло се превръща буквално в червен флаг за макрофаги и други клетки на имунната система, които имат за цел унищожаване на пришълците. Свързаните с антителата патогени са по-уязвими за макрофагите и по-добре се разпознават от тях.
Накрая, образуването на комплекси антиген-антитяло активират имунната система и отключват цяла каскада от реакции, които имат за цел справяне с агресорите. В този случай се говори за ефекторна функция на имуноглобулините.
Имуноглобулини в изследванията
В различни стадии на развитие на инфекцията в организма се образуват различни имуноглобулини. Това дава възможност по кръвните изследвания да се научи много на какъв стадий на заболяването се намира човек.
Имуноглобулини IgE и IgD се съдържат в кръвта в минимални количества. А изследването на антителата се провеждат за изследване на концентрации на имуноглобулини IgM, IgG и IgA.
Имуноглобулини IgM
При попадане на инфекция в човешкото тяло първи започват да се образуват IgM. Те отключват различни реакции на имунната система. Само 5 дни от момента на заразяване могат да се откриват в кръвта на човека. Максимални концентрации се наблюдават в периода от 1-ва до 4-та седмица на заболяването и се понижават до нормални показатели.
