Децата – това са шум, весело настроение и постоянни въпроси „защо?“, това са спорове заразителен смях, безгранична любов и най-любимите обятия.
Малките деца живеят с чувствата. При тях преобладава емоционално отношение към живота:
• Шумно изразяват радостта си;
• Лесно се разстройват;
• Бързо забравят за обидата;
• Приемат всичко близо до сърцето;
• Вярват на всичко, което им кажат възрастните;
• Доверяват им своите желания;
• Съкровени мисли и детски обиди;
Някои родители напразно мислят, че детето поради възрастта си не разбира нищо, не може да изпитва силна любов или да се обиди.
Малките деца може и да не разбират значението на всички думи, които казват възрастните разгорещено.
Но за сметка на това отлично усещат посланието, с което те са произнесени, отношението към себе си – гняв, ярост, осъждане.
Децата, също както и възрастните, се разстройват от неразбирането в междуличностните отношения, страдат, когато бъдат обидени.
Лесно ли е да се обиди дете?
На какво могат най-силно да се обидят децата?
Как се гради общуването с тях, за да не предизвикват спорове и неразбиране това чувство?
Как се обиждат децата?
Най-малките невинаги осъзнават, че какво всъщност е обида, те просто я преживяват.
Плачат, тъжат, искат да се разхождат, да общуват с приятели, да се занимават с най-любимото.
Понякога обидата е толкова силна, че не искат да се хранят, да спят, да общуват.
Понякога обидата се превръща в психологическа травма, обикновено това се случва след силен стрес.
Например, когато детето за дълго време остава само, преживява насилие, унижения.
На какво могат да се обиждат децата в семейството?
1. Когато никой не ги забелязва
Да не забелязваш дете – това означава да игнорираш неговите желания и потребности, да не отговаряш на въпроси, да не се интересуваш с какво се занимава.
В такива моменти децата усещат, че родителите сякаш ги няма, и могат да се обидят.
Не игнорирайте всичко, което се случва с детето, когато се намира с вас.
Ако сте уморени или нямате време за общуване, кажете му го директно, предложете да прави нещо само.
Обещайте, че след това задължително ще намерите време да бъдете заедно – общувайте, поиграйте.
Не допускайте детето да стане невидимо.
2. Когато не ги защитават
Детето може да се прибере у дома и да разкаже на възрастните, че са обидили навън.
Ако то че чуе в отговор да се оправя само с проблемите си, то ще се обиди на родителите.
За децата е много важно да усещат, че са защитавани във всяка възраст.
За малките деца трябва да се застъпват, за тийнейджърите защитата се изразява в подкрепящ разговор и разбиране.
3. Когато детето бъде наказвано несправедливо
Когато възпитават, родителите използват не само личен пример, похвала, но още и порицание, понякога и наказание.
Понякога се случва възрастните невинаги да оценяват споровете на децата помежду им или простъпките на детето.
Тогава могат да го накажат с лишение, сладко, подаръци, общуване с приятели.
В случай на несправедливост това наказание няма да бъде заслужено, и децата могат да се обидят.
Преди да наказваме, трябва да се убедим в справедливостта на своите разсъждения и действия.
Необходимо е да организираме нещо като изслушване на детето.
Когато конфликтът касае и други хора – учители, съседи, съученици, трябва да съдим не само простъпката на детето, но и мотивите за неговото поведение.
