Децата започват да разбират какво е стрес още в кърмаческа възраст – никнат зъбки, мама не ги взема на ръце, измъчва ги глад или усещане за мръсен памперс.

Всичко това закономерно създава дискомфорт, а когато родителите не реагират своевременно, е възможно да се развие състояние, което е почти идентично със стрес. 

Кога за първи път децата изпитват стрес 

Колкото повече расте детето, толкова повече са причините за възникване на стресови ситуации. Техният пик се пада на пубертета.

Тогава възникват много поводи за емоционално напрежение, с описанието на което дори и професионалните психолози се затрудняват.

Стресът при подрастващи освен това е толкова индивидуално явление, че причина за него могат да станат най-неочаквани, от гледна точка на родителите, събития.

Пубертетът е най-важният преходен етап в живота на всеки човек. Именно през този период се формират основните черти на характера, възгледи, убеждения, и дори физиология.

Детските представи за живота, чувствата и явленията се сблъскват с реалността, която може да се окаже съвършено не такава каквато е била очаквана.

Краят на илюзиите – това е най-сериозният повод за стрес сред подрастващите.

Основни причини за стрес при деца

Родителите понякога реагират твърде късно на стресова ситуация в живота на детето – често, когато вече има нужда от професионална помощ.

Забързаното ежедневие, емоционални проблеми, заради кредити, битови проблеми, страх от загуба на работа, всичко това кара родителите да не обръщат внимание как съзрява детето.

Случва се обаче и подрастващите да се боят или просто да се срамуват да говорят с членовете на семейството за причините, които са предизвикали стрес.

Децата във всички държави преживяват стрес в различна степен на тежест, без изключения. 

Изследвания, проведени в страни членки от ЕС, показват, че до 40% от момичетата и момчетата в своя живот се сблъскват най-малко с една тежка стресова ситуация.

На лечение - психотерапия, консултиране, се подлагат около 6% от момичетата и около 15% от момичетата в тийнейджърска възраст.

Причините за стрес при подрастващи се делят на няколко по-големи категории. Това могат да бъдат:

  • Негативна оценка на собствената външност – телесно тегло, ръст, реални или мними дефекти на външността.
  • Проблеми в семейството – конфликти с родителите и с други членове на семейството, алкохолизъм, развод, преместване
  • Трудности в училище – конфликти с други деца или педагози, ниски оценки, преместване в друго учебно заведение.
  • Романтични връзки – както зародили се наскоро, така и прекратени.
  • Проблеми извън училище – опасно хоби, съмнителни обързаности,

За да установят и анализират такива ситуации в живота на своето дете, трябва да са в достатъчно добри взаимоотношения с него. 

Състоянието на стрес може да се определи и по различни обективни признаци. Най-важното е да бъдем внимателни към своето дете.

Защо родителите не трябва да оказват натиск

Възрастните често планират бъдещето на своите деца, без да отчитат техните желания и възможности.

Обикновено родителите желаят да реализират своите несбъднати мечти чрез децата си.

Те избират за малчугана извъкласни дейности, кръжоци, записват ги на спорт в съответствие със своите вкусове, и очакват от децата съответните резултати

Но колкото по-голямо става детето, толкова по-активно декларира своите желания. В тийнейджърска възраст е възможно да се бунтува откроти, което напълно закономерно води до конфликти в семейството.   

Натискът може  да бъде и отстрани, от връстниците. В пубертета младежите са особено жестоки.

Ако някой в компанията се откроява или не отговаря на установените стандарти, то може да стане обект на обидни подмятания и дори оскърбления, поради своето несходство или поради липса на същите успехи, каквито имат другите.

Как през пубертета да се повиши увереността

Много често тийнеджърският стрес възниква на фона на неувереност на детето в себе си и в собствените си способности.

За съжаление, понякога родителите действат така, че само задълбочават тази неувереност.

Една от постоянните грешки е непрестанното сравнение на успехите на собственото дете с тези на другите малчугани.

Сравнения могат да се справят със съученици или дори с децата на приятели на родителите.

Това може да предизвика протест и агресия, включително и по отношение на родители.