Повечето обичайни начини за реакция на тревога само влошават положението, убедена е психотерапевтът Мелани Гринберг.
Вместо обичайната автоматична реакция тя предлага осъзнат подход за решаване на проблема.
Навярно познавате това чувство.
Сърцето започва ускорено да бие, дишането става повърхностно, коремът се свива.
Сякаш буца е заседнала в гърлото, гърдите все едно са стегнати с обръч.
Мислите текат със скоростта на светлината, или губим способност да мислим ясно, завладени сме от вцепенение.
Всичко това са типични реакции в случаите, когато мозъкът изпраща сигнал на тялото „бий или бягай“.
Всеки има автоматични, проверени с времето методи за реакция на тревога.
Проблемът е само в това, че всички те са провалени.
1. Опити за справяне с тревогата
Тази стратегия просто не работи – не можем да се справим с тревогата просто защото искаме това.
Страхът и тревогата са реакции на мозъка и тялото, неразривно свързани с историята на нашия вид.
Предците ни редовно са се сблъсквали с опасни хищници, и тези, които са действали по-бързо, в повечето случаи са оцелявали и са предавали своите гени.
Тревогата е сигнал, който привлича нашето внимание към нещо важно.
В главния мозък се освобождава кортизол, който тласка организма към реакция „бий се или бягай“.
Сигналът може да бъде неистински, но опитът за неговото заглушаване може само да задълбочи ситуацията.
2. В търсене на утешение
Много от нас реагират на тревогата с трескаво търсене на информация с надеждата да се почувстват в безопасност.
Проблемът е, че тревогата често се предизвиква от опасности, които е невъзможно да се избегнат.
Животът на съвременния човек е пълен с опасности.
Възможно е да ни блъсне кола, когато пресичаме улицата, сериозно да се разболеем, да си загубим работата или да станем жертва на престъпление.
3. Преживявания и безпокойство
От гледна точка на науката безпокойството е когнитивен компонент на тревогата.
Много от нас реагират на нея с безпокойство, анализират ситуацията и правят подбор на различни варианти.
И макар като цяло да няма нищо лошо, рискът да се внушим неблагоприятно стечение на обстоятелствата, нараства значително.
„Защо той не се обади? Ще отговори ли тя? Възможно ли е да съм направила нещо не както трябва?“
4. Избягване
Тревогата често предизвиква желание да избягаме, да се скрием, изчезнем.
Стремим се да избягаме от неприятната ситуация, било то от купона с голям брой непознати или начало на труден проект.
Проблемът с избягването е, че в дългосрочна перспектива тревогата само се увеличава.
Да, с избягването на ситуацията, е възможно да изпитаме временно облекчение, но при следващ сблъсък с препятствията ще стане още по-сложно.
Правилно решение би било да се срещнем лице в лице с обстоятелствата.
Страхът започва да отстъпва, тъй като мозъкът регистрира, че нищо страшно не се случва.
Ако нито една стратегия не работи, какво да правим с тревогата?
Не можем да се справим с тревогата, а избягването само задълбочава ситуацията.
Това означава, че няма да остане нищо, освен приемането на тревогата, признанието на нейното присъствие.
Това ни помага постепенно да започнем да се променяме взаимоотношенията с нея.
Понякога тревогата действа като благо, не ни позволява да останем на място и да изпускаме удачни възможности.
Ако пък тревогата е толкова силна, че ни лишава от възможност да мислим, е важно да се спрем, да направим няколко дълбоки вдишвания и издишвания.
