Кога непослушанието може да бъде само страничен ефект от развитието?
В настоящата статия ще ви разкажем за 7 ситуации, в които децата изглеждат капризни, но всъщност това не е така.
Понякога лошото поведение на детето – това е реакция на заобикалящата го среда, нашите действия или вследствие на неговото развитие.
И ако се научим да го разпознаваме, нашето отношение към подобно поведение ще се промени. От раздразнение и гняв към съчувствие и опити за приемане.
1. Неконтролируеми импулси
Научните изследвания показват, че отделите на мозъка, които отговарят за самоконтрола, не са развити при човека до тийнейджърска възраст.
Това е причината, когато кажем, дори на 7-годишно дете „Спри да правиш така“, а това не може да се спре, е нещо съвсем нормално.
Самоконтролът е дълъг и трудоемък процес.
Но, за съжаление, много родители не го разбират.
Неотдавнашно изследване потвърди, че 56% от родителите смятат, че техните деца до 3 години са длъжни да се противопоставят на желанието да правят нещо забранено.
Всъщност децата не могат да правят това до 3.5-4 години.
Трябва да се проявява разбиране, че децата невинаги могат да контролират своите импулси.
Причината е, че техният мозък още е съвсем неразвит, и трябва да се отнасяме към всичко, което правят по-спокойно.
2. Превъзбуждане
Вземаме децата в супермаркета, разхождаме ги в парка и всичко това в рамките на една сутрин.
А след това на тях вече нищо не им се прави или стават прекалено раздразнителни.
Забързаното разписание, стресът и постоянната умора са типични проблеми на съвременните деца.
Изследванията показват, че 28% от родителите постоянно бързат за някъде, а 45% изобщо нямат свободно време.
Съвременните деца изпитват кумулативна реакция на стрес.
Причината за нейната поява е изобилието от развлечения, играчки и широкия избор.
3. Естествени потребности
Спомнете си, когато сте гладни или не сте наспали.
Така децата са няколко пъти по-предразположени на влиянието на фактори като недоспиване, глад, жажда, неразположение.
Много родители забелязват рязката промяна на поведението час преди хранене, или ако се събуди посред нощ.
Децата невинаги успяват да обяснят на възрастните какво искат да правят – какво искат да ядат, да пият или да спят.
4. Израз на силни емоции
Възрастните умеят да крият или да укротяват своите емоции. Децата не могат така.
Препоръчително родителите да позволяват на децата емоционални изблици и да не ги наказват, когато ярко изразяват своите чувства.
5. Остра нужда от постоянно движение
„Стой спокойно!“, „Спри да обикаляш около масата“, „Остави тази кутия на мира“, „Не скачай на дивана“.
Децата имат нужда от постоянно движение.
Нуждаят се и от повече време навън, да карат колело, да пълзят, да скачат и да си правят състезания.
Вместо да казваме, че детето е непослушно, когато просто има твърде много енергия, по-добре организирайте ходене до детската площадка или се поразходете.
6. Стремеж към независимост
Да, много е дразнещо, когато детето иска домати, а те още не са пораснали, скубе си косите или си прави къща от 8 чисти чаршафа.
Но те правят това, което принципно трябва да правят – собствени планове, приемат тихо решения стават самостоятелни и независими хора.
7. Силните страни, които понякога подвеждат
Всички ние имаме моменти, когато всичко върви наопаки и при децата не е по-различно, затова родителите трябва да проявяват разбиране.