Да разсеем най-разпространените митове за паразитите, протозоите и другите неканени „гости“, които могат да се заселят в нашето тяло.
Мит №1 - паразитните инфекции са заболявания на мръсните ръце, затова от тях страдат предимно малки деца, играещи в пясъчници
Децата действително боледуват от такива инфекции по-често. Но жертва на паразити стават и много възрастни, съблюдаващи правила за хигиена. Заразяването при тях се осъществява по друг начин.
На първо място опасност представляват полусуровото и недопеченото месо и риба. На второ място предаването на паразитите се осъществява при близък контакт с домашни любимци. На трето, глистите и протозоите попадат в организма на възрастния човек заедно с недобре измити плодове, зеленчуци и най-вече от листните.
Мит №2 – ако яйца на хелминти са попаднали в организма, заразяване не е възможно да се избегне
В действителност – по природа са предвидени 3 защитни бариери срещу паразити – алкалната среда на устната кухина, киселата среда на стомаха и алкалната среда на жлъчката. Ако всички механизми за защита функционират нормално, то през тях не могат да преминат никакви паразити.
Мит №3 – ако в организма са се заселили паразити човек губи апетит, слабее и загубва сили
Всъщност тази закономерност е характерна за децата. При възрастните силно отслабване и рязка загуба на апетит обикновено няма.
Сред ранните признаци на заразяване с паразити са разстройство на храносмилането – често и силно къркорене на корема, оригване, подуване на корема, метеоризъм, редуване на запек и диария, непостоянни мигриращи болки в различни части на корема.
Освен това много от опаразитените забелязват такива странности като повишено образуване на слюнка и усещане за бучка в гърлото.
Мит №4 – откриването на паразити не е трудно
Всъщност. Стандартната диагностика се състои в изследване на фекални проби, натривка от перианалните гънки, имунологични изследвания на кръвта. Те се правят в повечето лаборатории, но не всичко е толкова просто.
Анализът на фекални проби позволява установяването само на някои паразити – острици, аскариди, протозои. И само в случай, че паразитът е снесъл яйца в пробата, взета за анализ.
Затова еднократното изследване не трябва да се счита за достоверно. Наложително е даването на фекални проби минимум 3 пъти с промеждутък от няколко дни.
Специалните имунологични изследвания са по-точни. Но на техните резултати може да влия общото здравословно състояние. Затова трактовката на получените данни е прерогатив на лекаря.
Освен това паразитни инфекции могат да се заподозрат по отклоненията от пълната кръвна картина.
Мит №5 – всички хора е необходимо веднъж 2 пъти годишно да приемат препарати срещу паразити с цел профилактика
Всъщност антипаразитните препарати са токсични. Често на фона на тях у човека се появява гадене, повръщане, главоболие, промени в кръвното налягане. Затова с профилактична цел те не се следва да се приемат.
Определени антипаразитни свойства притежават чесъна, горчицата, лукът, лютите чушки, затова е добре да се включват към хранителния режим от време на време.
Важно!
За да не допуснете проникване на паразити в организма, съблюдавайте следните правила:
• Избягвайте съмнителна храна , която не е била подложена на щателна кулинарна обработка;
• При мариноване на прясна риба, първо я замразете за няколко дни.
• Не купувайте суровеяни неопаковани продукти. Плодовете, зеленчуците и листните най-вече, мийте с течаща вода. Никога не пробвайте директно от щанда на пазара грозете и не режете диня, без да имате течаща вода под ръка.
