Тропонин – това е белтък, съдържащ се в съкратилния миокард.
Резултати от изследването на кардиален тропонин
Нарастването на кардиалния тропонин потвърждава диагноза на миокарда – например, при анорексия/аноксемия, възпаление, когато ЕКГ-измененията или общата креатинкиназа са недостоверни – среща се при по-малки от 50% с остър коронарен синдром.
Нормалното ниво на кардиалния тропонин в резултат на изследванията при остър инфаркт на миокарда.
Изследването на кардиалния тропонин е златен стандарт в диагностиката на остър инфаркт на миокарда – заменя се с ръст на креатинкиназата, която впоследствие се сменя с лактатдехидрогеназа в късните срокове на диагностика на инфаркт на миокарда.
Кардиалният тропонин е по-чувствителен от креатинкиназата в първите 48 часа след инфаркт на миокарда. Чувствителността на изследването е 33% от 0 до 2 часа, 50% - от 2 до 4 часа, 75% - от 4 до 8 часа и достига 100% - от 8 часа след появата на болки в гърдите.
Нарастването може да отнеме до 12 часа за всички болни. Специфичността е близка до 100%. Високата чувствителност е до 6 дни. Нивото на кардиалния тропонин І може да нарасне до 9 дни, а тропонинът Т е до 14 дни.
Съдържанието на кардиалния тропинин І в миокарда е с 13 пъти повече, отколкото на креатинкиназата, което обуславя по-значителното диагностично ниво при увреждане на миокарда.
Продължителното високо ниво на кардиалния тропонин способства за по-продължителен широк диагностичен прозорец, отколкото за креатинкиназата-МВ, което затруднява диагностиката на рецидива на инфаркта.
Острият /20-минутен/ тест с използването на цялата кръв може да даде определение на серумния кардиален тропонин, креатинкиназа-МВ, миоглобулин на място, в интензивното отделение.
Тези резултати могат да не съответстват на лабораторните стойности, ако методите на изследване са различни.
Сериите на определяне на тропонина могат да бъдат индикатор за отхвърлена на сърдечен трансплантант.
Изследването на кардиалния тропонин се провежда за диференциална диагностика с увреждане на скелетните мускули.
Нормалното ниво на кардиалния тропонин изключва некроза на миокарда при пациенти с нарастване на креатинфосфокиназата – например, прекомерни физически натоварвания.
При периоперативен остър миокарден инфаркт креатинкиназата може да нарасне вследствие на увреждането на скелетните мускули. Също може да нарасне при 50% от пациентите с остър перикардит.
Ниво на белтъка по-малко от 0.5 нанограма на литър отразява липсата на увреждания на миокарда, а е над 2.0 нанограма на литър е признак на известна некроза на миокарда.
Не се повишава вследствие на електрическа кардиоверсия или белодробна, или ортопедична хирургия.
При избор на донори на сърце тропонинът Т повече от 1.6 микрограма на литър предопределя ранен синдром на отхвърляне със съотношение чувствителност/специфичност – 73%/94%; кардиалният тропонин Т повече от 0.1 микрограма на литър предопределя ранният синдром на отхвърляне.
Фактори, влияещи на резултатите от изследването на тропонина
• Хетерофилните антитела могат да бъдат причина за лъжливоположителни резултати.
• Нивото на тропонина Т може да повиши при редица пациенти с увреждане на скелетните мускули и миотонична дистрофия.
• Нивото на тропонина І не се повишава при увреждане на скелетните мускули, тъй като високоспецифичен за уврежданията на миокарда. 2-та показателя могат да се определят в 10-30% от случаите на пациенти с хронични патологии на бъбреците.
• Присъствието на фибрин благодарение на незавършена ретракция на съсирека може да бъде причина за фалшивоположителна реакция.
И като цяло повишените нива на сърдечния тропонин са признак за патологични изменения в тъканта на миокарда.
