Съвременният човек се отличава с нехарактерен за предходните поколения трудохолизъм. Защо е това? В навечерието на Деня на труда, 1 май, социолози и психолози изясняват защо толкова много работим? Защо се гордеем с това и до къде може да се стигне?
Неоправдалите се прогнози
Преди 150 години, началото на 21 век за нашите прадеди е изглеждало щастливо и безгрижно време – целият тежък труд се изпълнява от машини, а хората работят само за да получават удоволствие, реализирайки своите таланти. През останалото време се наслаждават на свободен и радостен живот.
Как се е получило така, че днес, ние, трудохолиците работим повече от нашите мечтатели предци, да, и също така се радваме от това?
През 1930 г. британският икономист Джон Мейнард Кейнс предсказва, че след 100 г. – вече в недалечната за нас 2030 г. – продължителността на работната седмица ще е 15 часа.
Тоест 3 работни часа дневно при 2 почивни. 20 години по-късно, в апогея на следвоенния икономически подем и всеобщото повишаване на доходите, водещите американски икономисти предричат на своите съграждани в бъдеще 22-часова работна седмица. Това обаче с 6-месечен отпуск и пенсиониране на 40 години.
Опонентите развълнувано разсъждавали, че скуката, присъща само за аристократите тогава и то за най-богатите, ще се превърне в бич и проклятие за цялото човечество, което няма да има с какво да се занимава.
Популярен американски телевизионен водещ в началото на 60-те години на 20-ти век на въпроса каква е най-голямата заплаха за САЩ в бъдеще, отговаря твърдо – Ръстът на празнотата.
Опасенията не се оправдават. Работната седмица в повечето развити страни днес е не по-малко от 35 часа, отпускът в малко държави превишава 4 седмици, но проблемът дори не е в това.
Основният е в това, че никой не може да излезе за цял месец в отпуск.
Продължителността на работната седмица няма никакво значение. Работим, стоейки до късно на работа, работим у дома, и се събираме с колегите след работа в бар или в ресторант, като продължаваме да работим. И още по-интересното е, че се гордеем, че работим.
Илюзия за значимост
От края на 20-ти век социолозите в Западна Европа и САЩ констатират нещо удивително – прекомерната заетост се превръща в нещо като доблест. Участващите в проучванията все по-често отговарят, че нямат време да участват в избори, да ходят на срещи, да създават нови приятелства, да се наспиват нормално, да ходят на почивка, да правят секс и дори да създадат семейство.
И това трудохолиците си го признават с гордост.
Празничен век
Предсказвайки празничността на 21 век, нашите предци все пак са били прави в нещо. Делът на тежкия ръчен и физически труд в развитите страни наистина се понижава значително.
Интелектуалният труд – било то научни изследвания, творчество, проучвания в техниката или икономиката – до голяма степен отговаря на понятието за удоволствие и отдих в представите, например, на античните философи, предполага философът Университетът Ню Йорк Дълтън Конли.
И колкото и да е странно, хората, които се занимават с интелектуален труд се оказват в най-малка степен защитени. Техният работен ден често не е нормиран, и затова никой не им плаща, затова че остават след работно време.
Критериите за ефективността на тяхната работа са размити и субективни, и следователно им е по-трудно да се защитят в случай на проблем с работодателя.
Възможно е и това да не е всичко. Удивителна колекция от писма и телеграми, които американци са изпращали на своите близки, излизайки в отпуск от 60-те години на 20-ти век до наши дни разкрива удивителни факти.
Проучването на лексиката на писмата показва лавинообразно нарастване на думите – бързане, суматоха, безумие, твърде бързо и на бегом от началото на 21 век.
Тяхното съдържание и стил показват, че изпращащите ги наистина са си почивали, съумявайки да се измъкнат от постоянната ангажираност и служебни задължения.
Поразително, но е факт – във всяко от тези писма звучат не само отпускарски впечатления и приветствия от близки, но и думи за ограниченост и мимолетност на земния живот.
Работата всъщност заменя философията и религията, за които днес не са най-добрите времена. Постоянната ангажираност отклонява вниманието ни от важните въпроси.
