По-добър ли съм или не съм постигнал нищо в сравнение с другите? Постигнал ли съм това, което другите? Защо тези въпроси ни лишават от покой и как да се научим да живеем без тях?
Той има по-голям брат – и на ръст е по-висок, и раменете му са по-широки. Така той отлично знае за какво говори, когато твърди, че сравняването с другите е болезнено, и в най-добрия случай безполезно, а в най-лошия случай – изключително вредно занятие. Джошуа Бекер е обществен деятел, пастор на протестантската църква, писател, блогър, баща на две деца и привърженик на философията на минимализма.
Под последното се разбира начин на живот, девиз на който би могъл да стане – стремеж към важното и справяне с всичко, което ни разсейва.
Джошуа Бекер цитира американския президент Теодор Рузвелт, според който сравнението е крадец на радостта, и предлага 5 стъпки към избавянето от този опасен навик. Но първо – малко по-подробно защо това е толкова вредно.
Защо не трябва да се сравняваме с другите
Нечестно
Сравняваме се с най-лошото, което знаем за себе си, с най-доброто, което мислим за другите.
Неизмеримо
Само глупците вярват, че всичко добро на света може да се изчисли или да се измери.
Отнема време
Всеки от нас има 86 400 секунди на ден. И да изразходим само една от тях за сравнение с другите, това е една секунда повече, отколкото е нужно.
Несправедливо
Вашите дарби, таланти, успехи и постижения напълно отговарят на това, заради което сме дошли на този свят и сме уникални. Затова и не трябва да ги съпоставяме с това, което правят другите.
Вредно
Сравнявайки, нищо не печелим, но губим много, например, гордостта си, чувството си за собствено достойнство. Сравненията ни пречат да се радваме. Те не добавят стойност, смисъл в живота или радост, само го отнемат.
Безкрайно
Никакви нови успехи няма да помогнат – винаги ще се намери с какво или с кого да се сравняваме.
Непродуктивно
Сравнението не е насочено към този човек. Можем да се разпореждаме само с един живот, със своя собствен. Сравнявайки себе си с другите, изразходваме ценна енергия и влагаме в другите това, което трябва да влагаме в себе си.
Ако са ви познати подобни преживявания – всички или само някои от тях, вероятно ще поискате да узнаете как да минете без тях и с какво да започнете.
Как да се избавим от навика да се сравняваме с другите
1.Отбелязвайте своите успехи
Бидейки инженер, музикант, лекар, майка или студент – вие имате собствен поглед върху нещата, личен опит и собствени таланти.
Разполагате със способността да обичате, да помагате на другите, да служите за общото дело.
Разполагате с всичко, за да творите добро в своя участък от света. Поддържайте в ума си тази възможност и си спомняйте за миналите успехи – те дават мотивация за нови подвизи.
2.Стремете се към важното
Най-големите ценности в живота са скрити от погледа – любов, скромност, съпричастност, щедрост, великодушие. И за тези постижения няма мерки.
Стремете се преди всичко към тези съкровища и не обръщайте внимание на определението за успех, което е наложено от обществото.
Понякога състезателният елемент е от полза, но животът не е състезание. Колкото по-бързо спрем да се състезаваме с другите в опит да спечелим, толкова по-добре ще започнем да работим заедно над това да разберем своето място в света.
Първата и най-важна крачка за преодоляване на навика да правим сравнения – това е да ценим работата на другите и да й се радваме.
Благодарността също помага да запомним това добро, което вече ни принадлежи в този свят.
3.Напомняйте на себе си, че никой не е съвършен
Да обръщаш внимание на лошото не е толкова полезно, колкото да виждаш доброто. Важно е също така да напомняме на себе си, че никой не е съвършен, никой няма живот без тъга и грижи.
4.Сменете обстановката
Следващият път, когато се хващате, че започвате да се сравнявате с другите, станете от мястото си и се поразходете. Променете обкръжението, за да се подтикнете към промяната на мисленето.
5.Откривайте вдъхновяващи примери
Сравнението на своя живот с този на другите е глупаво, но да се вдъхновяваме от примера на другите и да се учим от тях, е мъдро.