Срещата с нови хора обикновено е и стресиращата, и възнаграждаваща.
Изследване на института Макс Планк за психиатрия показва, че молекула, участваща в регулирането на стреса в мозъка, може да помогне да се определи до колко сме готови да напуснем сигурността на социалната ни група и да създадем нови приятелства.
В рамките на експеримента, учените идентифицираха механизъм, който се активира, за да действа като социален ключ. И той кара мишките да увеличат своето взаимодействие с приятели и познати, или пък да се постигне обратния ефект, като се насърчи сприятеляването с непознати.
Тъй като аналогична стрес система съществува и в човешкия мозък, резултатите показват, че подобен механизъм може да се регулира за справяне със социалните предизвикателства при хората.
Нарушенията в този механизъм може да са причина за трудности при социалната адаптация на хората, като така способстват за развитие на социална тревожност, също така аутизъм, шизофрения и други психични разстройства.
Създаването на повечето социални контакти изисква стрес в определена степен или безпокойство, дори когато си общуваме с много хора, познаваме добре това усещане, например по време на празнична вечеря с голямо семейство.
В действителност, от гледна точка на еволюцията умерените нива на притеснение от контакта с нови хора са от съществено значение за безопасната и успешна социална ангажираност.
Във всяка социална среда, индивидуалните интереси често се сблъскват с нуждите и очакванията на групата. Така че всеки от нас трябва да поддържа социоемоционален баланс, между възприемането на социалните сигнали и емоционалната реакция на натиска, който се упражнява от групата.
Учените използват 2 вида поведенчески настройки, за да проучат как мишките се справят с предизвикателството да си взаимодействат с други мишки.
Едното е социален лабиринт, в който мишката да взаимодейства вътре с лабиринта с други мишки от нейното семейство, или пък с непознати, или пък изобщо да избегне взаимодействието с другите индивиди като цяло.
А другото е нещо като арена, в която група от мишки бе проследена с видеокамери и наблюденията били анализирани с помощта на компютърен алгоритъм, създаден за тази цел.
Създаването на тази уникална настройка дава възможност на изследователите да определят количествено различни видове взаимодействия – като подход, контакт, нападение или преследване, като за база били използвани мишки, които били необезпокоявани от групата в продължение на няколко дни.
Урокортин-3 прави мишките по-отворени
Резултатите показват, че молекулярен механизъм, участващ в управлението на стреса в мозъка на мишките, определя поведението им към други мишки.
Механизмът, включва малка сигнализираща молекула, урокортин-3 и рецептор на повърхността на невроните, към който се свързва тази молекула.
И двете урокортин-3 и рецепторът са част от кортикотропин-освобождаващ фактор, или КОФ-система, която играе централна роля в справянето със стреса.
И двете са отчетливо изразени в мозъчната зона, наречена междинна амигдала, за която се знае, че е свързана със социалното поведение при мишки.
Високите нива на урокортин-3 в мозъка активно стимулира мишките да търсят контакт с нови мишки в лабиринта, дори пренебрегвайки собствената си група.
Но когато активността на сигналната молекула била блокирана, мишките избрали да общуват предимно в рамките на групата, като избягвали контакт с чуждите.
В природата мишките живеят на групи и социалните предизвикателства, пред които са изправени в рамките на групата се различават от отношенията им с натрапниците.
