На организирана дискусия в рамките на проект „Най-добрите болници” представители на здравното министерство, комисията по здравеопазване на Парламента, пациентски и браншовите организации на лекари и зъболекари се обединиха около идеята за въвеждане на електронна информационна система в здравеопазването с цел постигането на по-голяма ефективност и качество.
По-лесен контрол на качеството с електронното здравеопазване
Така ще може по-лесно да се контролира какви дейности се извършват, електронните търгове на лекарства, които вече бяха организирани от здравното министерство, са пътя към по-справедливите цени на медикаментите.
По този начин няма опасност от спекула и изкуствено завишаване на цените от страна на търговците на лекарства.
Когато цените на лекарствата се определят в рамките на организиран електронен търг се постига максимална прозрачност.
Директорите и мениджъри на болници с въвеждането на електронна система ще имат по-добра възможност за проследяване какво се случва в съответното лечебно заведение.
Представителите на НЗОК също ще получат възможност за по-добър контрол на средствата, които заплащат на болниците по клинични пътеки.
С въвеждането на електронната система всички страни би трябвало да са доволни - лекари, пациенти, здравна каса, министерство и болнични директори, няма да се създават предпоставки за извършване на нарушения.
За пореден път бе повдигнат въпроса за начина на финансиране на българското здравеопазване, който е на базата на брой пациенти и извършени дейности.
Как да бъдат спасени болниците в малките населени места
Според председателя на Асоциацията на общинските болници този механизъм на финансиране обрича лечебните заведения в отдалечените населени места и в по-малките градове на фалит и хронична липса на финансиране. Може да се обмисли друг вариант за финансиране на база качество, а не както е сега – на брой дейности.
Те нямат възможност да формират печалба, затова трябва да се обмисли вариант за създаване на буфери на тези болници.
За тази цел могат да се използват печалбите, които генерират големите държавни болници, в които се хоспитализират най-голям брой пациенти и на практика всички пари в здравеопазването стигат до тях.
Но това би могло да създаде напрежение, тъй като техните директори едва ли биха били съгласни здравното министерство да им отнема печалбата и да я насочва към малките болници.
Представителите на браншовите организации на лекари и зъболекари са единодушни, че новите Национални рамкови договори за 2020 г. са стъпка в посока по-качествено здравеопазване.
Цените на голяма част от клиничните пътеки бяха повишени, но разбира се, има още какво да се желае.
Следва да се разработи механизъм за тяхното правилно остойностояване всяка година, така може да се постигне и по-добро финансиране на малките болници, които обикновено обхващат най-масовите медицински дейности, чиито цени са по-ниски.
Ако се вдигнат цените на клиничните пътеки и станат по-справедливи общинските болници няма да страдат от недостиг на финансиране и съответно няма да са заплашени от закриване, заради липсата на пациенти.
Невъзможността за финансиране на малките болници пък отблъсква и медицинските специалисти, които търсят по-сигурна и перспективна работа, която могат да им осигурят големите държавни и частни болници.
