Великият пост 2018 започва на 19 февруари и продължава до 7 април. Календарът на хранене по време на поста зависи от избора на вярващия, но се отчитат основни ограничения и забрани.
На 19 февруари за православните християни започва Великденски пост 2018.
Постенето продължава 48 дни и завършва в навечерието на Пасхалното възкресение.
Ограничението в храненето е едно от най-важните условия за поста.
Временното въздържание в избора и количеството храна има за цел да закали волята, да прекара вярващият през физическите ограничения към победата над духа и плътта.
Ограниченията в храненето за вярващите се състоят във въздържание от млечна и месна храна.
Рибата и растителното масло са разрешени само на децата.
Но степента и строгостта на постите за монасите и обикновените миряни се различават.
Въздържанието от определена храна – това не е диета, а начин за духовно усъвършенстване.
Каквото и решение да вземе постещият, календарът на Великите пости 2018 отчита основните ограничения и забрани.
Хранене на Великденския пост - традиции
По традиция най-строгите ограничения за постещите са предвидени в първата и последната седмица преди Великден.
В понеделник на първата седмица от поста и на Велики Петък, последният ден на поста, изобщо не трябва да се яде.
В понеделник, сряда и петък може по един път да се яде студена храна.
Това могат да бъдат хляб, варени зеленчуци, плодове, вода, компот.
В тези дни е забранена топлата храна.
Вторник и четвъртък по веднъж на ден могат да се ядат горещи ястия без мазнина.
Разрешено е готвенето на зеленчуци, зърнени и гъби.
В събота и неделя може да се яде на 2 хранения гореща постна храна с добавена растителна мазнина. Изключение е Велика събота, когато се спазва строг пост.
На празниците Благовещение – 25 март и Цветница – 1 април, може да се яде и риба.
През тези, както и на Лазаровден – 31 март, се разрешава и чаша червено вино.
Освен това на този ден може да се яде и хайвер.
Храненето по време на пости има своя закономерност.
Яденето на суха храна се редува с горещи ястия, включително и супи.
Достъпните през това време плодове и зеленчуци позволяват да се попълнят потребностите от витамини.
Въглехидрати постещият получава от хляб и зърнени, белтъчини – от ядки, гъби и семена.
Мазнини има в растителното масло, а също и в ядките и семената.
Възрастен здрав човек може да издържи на тези ограничения.
Но лекарите обръщат внимание, че хората, които се трудят физически, не трябва да се лишават от топла храна.
Същото се отнася и за тези, които работят на открито.
Освен това студената храна без мазнина може да стане причина за запек и други нарушения на храносмилането.
За профилактика на запек диетолозите препоръчват запарени във вода сушени сливи и кайсии, да се пие топла вода, подсладена с мед.
Не трябва да постят деца, бременни и кърмещи жени, хора с болен стомах и с други сериозни заболявания.
Ако детето е решило да пости, по-добре го убедете да се откаже от любимите си лакомства.
Как се пости?
По време на пости миряните трябва да спазват 2 основни правила – да спрат всичко животинско и да консумират в умерени количества.
Ако вярващият яде само постно, но не се ограничава в количествата, това се смята за нарушение на поста.
