За децата храната е не само средство за засищане, но и начин да се научат да си изграждат отношения с околния свят.
Отношението към храната влияе на това как децата ще живеят в бъдеще – как да разбират себе си, да вземат себе си, да правят избор.
Храната и насилието
Родителите се безпокоят, когато детето им не се храни добре. Повечето си поставят за задача да го нахранят на всяка цена и поради това приемат, че всякакви средства, за да го постигнат са допустими. Но това е вредно заблуждение.
Сега вече много хора разбират, че да се принуждава човек, макар и дете, да направи нещо със сила и със заплахи е недопустимо. Но, например, такъв вид насилие като изнудването и шантажа все още се прилагат и то сравнително често:
„Не ставаш да ядеш, това означава, че обичаш баба си“. Такъв подход „научава“ детето да бърка чувствата си към близките му с желанието или нежеланието му да приема храна.
Едновременно се създават условия за развитие на зависимости – на първо място хранителни и алкохолни – човек, който се страхува да не обиди близките си с отказа си от храна, след също ще се бои да не обиди приятелите си с отказа си да изпие няколко питиета с тях.
Храната и желанията
Когато детето бива убеждавано настоятелно да яде колкото е възможно повече, без да се обръща внимание на неговите потребности и желания, то се научава да приема от света всичко безропотно.
В резултат на това вече на вече порасналото дете ще му бъде трудно да разбира какво иска и какво не иска и няма да съумява в нужния момент да казва: „Не, благодаря, достатъчно ми е“.
Тъй като не се решава порасналото дете рискува да попада в различни неприятни ситуации и дори да стане жертва на насилие. Ето защо е важно винаги да се взема под внимание наличието или отсъствието на апетит у детето.
Това ще му помогне да се научи да разбира състоянието си на глад и на ситост и да различава едното от другото. Поради тази причина е добре да му се предлага храна според неговите нуждите, тоест когато то пожелае, а не в точно определени часове, за да се научи детето да предявява своите желания.
Храната и грижата
Често се случва майката или бабата да се стремят да се зарадват детето, опитвайки се да приготвят за него нещо специфично и напълно естествено е да очакват то да им благодари. Бедата е в това, че децата невинаги са готови да изпитват благодарност.
Поради това, колкото и заслужаващ похвала да е самият стремеж на бабата или майката да зарадват детето, е важно да нямат свръхочаквания за нещо, което няма как да има предсказуем резултат.
Тогава няма да ви бъде толкова обидно, ако детето изведнъж откаже дори да пробва произведението на вашето кулинарно изкуство.
При това е желателно то да знае, че храната не се появява от само себе си на масата.
Детето трябва да е наясно, че някой се е потрудил, заради него. Наблюдавайки как се грижат за него, то ще се научи да чувства благодарност и сам постепенно ще започне да прави нещо за другите.
