Семейното щастие се основава на любов, доверие и уважение. То се усеща като нещо топло и уютно, което дава подкрепа и изпълващо ни със сила.
Ако искаме то да е нашия собствен живот, какви грешки трябва да се избягват?
Може би всеки човек мечтае, дори и да не се е родил в щастливо семейство, неговото собствено да е такова, че да се чувства комфортно и уютно.
Случва и така, че първоначално всичко да е наред, а след това ситуацията да се влошава, и хората да живеят в раздразнение и да са обидени на половинката. Как да запазим семейното щастие?
Кои ситуации никога няма да видим в щастливите семейства
Един за всички
Става въпрос за отговорността, която всеки от партньорите носи върху себе си във връзката. Понякога жената се старае да създаде уют, да устрои бита, да поддържа топлота и нежност в отношенията със своя мъж.
Отношенията се крепят само на нейната енергия, а партньорът само приема любов, но не дава нищо в замяна.
Жената с времето свиква, че водеща ще остане нейната роля. Тя е нещастна, обвинява се, че не се старае достатъчно. Всъщност е просто уморена, не ѝ стига топлота и разбиране от срещната страна, не усеща мъжката енергия, която половинката трябва да ѝ дава.
Пълноценният модел на развитие на отношенията предполага, че всеки влага своето време, емоционални ресурси, финанси, усилия и старания в организацията на семейното щастие.
Важно е да признаем, че само единият от партньорите не може да поддържа връзката, така сякаш я теглим на буксир. Трябва да поканим половинката в този процес, за да можем и двамата да плаваме в една посока, полагайки равномерни усилия.
Всичко заради него
Всички усилия са насочени към подкрепа само на един член от семейството. Например, когато мъжът не забелязва само по-малкия син, а игнорира по-големият.
Или когато по-големият се нуждае от помощ, а бащата му казва да се оправя, защото на неговите години е правел всичко сам.
Може да става въпрос за решение на проблеми в училище, за постъпване в университет или в други житейски ситуации.
Отказът на бащата е с избирателен характер – за едното дете помощта и подкрепата са предоставени в ограничени количества, а за другото е точно обратното.
В този случай щастието на цялото семейство е недостижимо, защото на един от неговите членове бива отказана помощ, и тогава той страда вътрешно.
Разбира се, процесът на възпитание се провежда по различен начин, тъй като няма две еднакви деца. Но нямаме право да им отказваме помощ и важно е да ги подкрепяме толкова, колкото е възможно. Може да е само с една добра дума и вяра, че всичко ще им се получи.
Щастие за един
Историята всичко заради него може да се разиграва не само между родители и деца, но и в двойката мъж и жена. Става въпрос за това, че един от партньорите посвещава живота си на другия в противовес със своите интереси.
В литературата този образ е представен по-романтично, като за всеки мъж стои жена. Всяка жена обаче не трябва да забравя за себе си.
В противен случай на партньора може да му стане скучно, и това да обезсмисли всички нейни старания.
Една от най-жестоките фрази в такъв случай е: „Не съм те молил, ти така си решила. А сега не ми е интересно с теб”.
Не следва да се допуска това да се случва в семейната система всички усилия да са насочени към развитието и комфорта само на единия партньор. Важно е всеки да се развива.
За да е щастлив всеки не само когато само на другия човек му е добре, но и от това, че неговият собствен живот е изпълнен с нещо значимо и интересно, което носи чувство за удовлетворение.
За да са хармонични отношенията, трябва и двамата партньори да се стараят към развитие и да поемат повече отговорности в живота си.
