В много държави по света в резултат на глобалната финансова криза младите хора имат лоши перспективи за кариерно развитие в сравнение с преходните десетилетия, тоест техните родители са имали по-добри възможности да успеят в живота от финансова гледна точка.

Болшинството от младите хора, които не работят и не учат, биха желали да работят, но нямат такава възможност. Сред тях не са малко тези, които страдат от различни психически проблеми и разстройства, което влошава тяхното положение.

Група изследователи от Института по психиатрия, психология и невронаука в Кралския колеж на Лондон, Великобритания, Университета Дюк, САЩ и Калифорнийския университет използвали данните от многогодишно изследване на близнаци, за да определят мотивацията за работа, наличието на психологически проблеми и зависимости от психоактивни вещества сред 2 хиляди 18-годишни британци, завършили задължителното средно образование. 12% не работели никъде и не учели.

В групата на неработещите и неучещите се срещали по-често млади хора с психически разстройства и такива, които злоупотребявали с алкохол или наркотици.

Но при анкета сред младите хора се установило, че те имат желание да работят и активно си търсят работа.

Около 60% от тях имали някакви психични проблеми или разстройства в детството или в пубертета. Сред тях тези които работели и/или учели били само 35%.

От неработещите и никъде неучещите млади хора 35% страдали от депресия, а 14% от генерализирано тревожно разстройство – сред работещите/ учещите този показател бил съответно 18 и 6%. Те също така гледали по-песимистично на своите перспективи.

Изследователите също установили, че на безработните млади хора не им достигали умения да решават задачи и проблеми, лидерски способности и умения да организират времето си.

Тоест всичко това, което е не по-малко важно за конкурентоспособността на пазара на труда, отколкото собствените професионални навици.

Учените смятат, че проблемите с психиката могат да вървят ръка за ръка с липсата на работа и възможности за образование по няколко причини.

На първо място, ако не можем да намерим работа, когато желаем, това предизвиква стрес у нас, което се отразява на психическото равновесие.

На второ място, работодателите обикновено предпочитат кандидати, които дават вид, че са напълно здрави. А в някои случаи отказът от работа и образование е сам по себе си свързан с ранни проявления на сериозни психически заболявания, посочва един от авторите на изследването, професор в Института по психиатрия в Кралския колеж на Лондон.

Често се смята, че младите хора, които не работят и не учат, просто не желаят да правят това. Резултатите от проучването на групата изследователи показват, че те са не по-малко мотивирани от своите връстници, но много от тях имат психологически проблеми, които им пречат ефективно да се позиционират на пазара на труда.

В критичния период на прехода от обучението в училище към устройването на работа за младите хора е много важна подкрепата на професионални психолози и психиатри.

Също така е важно младите току що завършили средно образование да усвоят трудови и житейски навици, необходими за всяка работа, добавят изследователите.

Имайки предвид данните от това проучване, у нас е добре да се преразгледа общественото мнение що се отнася до безработните млади, което гласи, че те са мързеливи и желаят да живеят на гърба на родителите. Но всъщност проблемът е далеч не толкова прозаичен и лесен за разрешаване.