Поставяме си цели, стараем се да изпълним планираното. И понякога не се замисляме как близките ще реагират на тези изменения.
От ежегодните – ще отслабна за лятото и ще науча английски до най-високо ниво, преминаваме към глобални преобразования – да започнем собствен бизнес, да усвоим нова професия, да създадем канал в социалните мрежи и да наберем един милион последователи.
Убедени сме, че идеите ще доведат до успех. А каква роля отреждаме на близките? Те трябва да ни подкрепят безусловно и ако се наложи да тръгнат с нас на край света. Така ли е това в действителност?
Нов обрат
В стремежа си към промени, увличайки се, просто забравяме за това, че не живеем сами за себе си. Обкръжение има винаги.
И ако въздействаме на един елемент на системата, то цялата започва да се променя. Не е вече толкова важно, дали се променяме ние или някой от близките.
Ако съвсем неочаквано някого, когото познаваме от много години, обичаен и предсказуем започне да се държи по друг начин, то обикновено близките изпитват тревога и неразбиране.
Внезапно съпругът 37-годишната Елена решава да започне свой бизнес, увличайки се по идеята, остава до късно в кухнята и обмислял планове как да завладее пазара. Но на елементарния въпрос дали има стартов капитал и откъде смята да вземе немалка сума, не успява да отговори.
В този момент Елена разбира, че ако не поговори с него за необоснованите рискове, то има риск от финансов крах на семейството, нямат да имат възможност да се справят с бремето на бъдещите кредити.
Правете планове заедно. Ако ви е хрумнала нестандартна идея, открили са ви се нови възможности, обсъдете това с половинката, поискайте мнението на порасналите ви деца.
Сплотеност при приемане на общи решения показва, че в семейството има контакт – не живеете всеки за себе си, посрещайки се у дома вечер.
Ако на един от нас му бъде предложена нова длъжност и цялото семейство измерваме рисковете и ползите, такова обсъждане само ще укрепи системата и ще я подготви за изменения.
Съпротивлението е безполезно
Традицията да се съветваме един с друг помага да реши не само общи за всички задачи, но и лични – това, което е било трудно да направим сами, става достижимо при подкрепа на семейството. Но невинаги получаваме одобрение.
47-годишната Камелия си спомня как на 40-годишна възраст за защита на кандидатска дисертация показва един от екземплярите на своя съпруг, като го пита дали всичко е наред. Той грабва папката от ръцете й, като казва, че това не е нужно никому, и по-добре да се заеме с кухнята.
Израстването и бързото развитие на някой от двойката често води до изостряне на отношенията. Изоставащият се чувства изоставен, а този, който е успял да дръпне напред самотен.
За това щом осъзнаете, че ситуацията се е променила, се постарайте да обсъдите ценността на личните отношения. Избройте всичко важно за вас – обичаме се, пред нас има още много общи предизвикателства, заедно ще възпитаваме децата си и си давайте взаимни гаранции.
Не по-малко обидно е, когато приятелите игнорират упорито нашите успехи. Възможно е приятелят ни да е претоварен, да има както всички останали сто задачи. Да не успява да забележи важно за нас събитие. В такъв случай можем да го помолим да ни похвали или да ни подкрепи. Той може да откликне, или да каже, че няма сили, и това ще е честно, ще ви избави от излишни обиди.
С общи усилия
На близките им трябва време, за да приемат промените, които са настъпили в живота ни. Съпротивата – това е естествена реакция на близките на нашите изменения. Всеки от нас има кръг, който е свързан с нас в бита, в живота, може да е повече, и когато нещо се променя, и при тях настъпва също промяна. А те не са се съгласявали на тези промени, за това е по-добре да обясняваме и да се договаряме.
Да си припомним 3-те основни принципа на общуването:
- Обсъждане на всяко по-важно нещо на свежа глава – добре да си починем, и да се подготвим, като предварително формулираме какво точно искаме.
- Вслушване в роднините;
- Поставете си междинни цели – за всяка следваща стъпка.
