Да прекарваме време заедно, да се смеем, да спорим, да се радваме, да бъдем уверени, че са благосклонни и ни се доверяват не по-малко, отколкото ние на тях - кой родител не мечтае за това?
Остава само да разберем изпълнимо ли е това, и още повече, дали изобщо е желателно...
Дистанцията сближава?
„Искам да бъдем приятели!“ – така казват родителите, и особено, може би, майките. Приятелството с порасналото дете за много хора е повод за гордост, един от показателите за успешно родителство.
Подтекстът тук е следният – аз не просто съм отгледала дете, не просто съм му дала образование, но и съумях да изградя с него топли, доверителни отношения.
То вече е самостоятелен човек, но продължаваме като преди да сме си нужни един на друг, свързват ни не само въпроси от практическия живот, но и взаимната потребност да общуваме.
Сама по себе си идеята за приятелство с порасналите деца не е нова, но може би тази тема не е била толкова популярна, както през последните 20-30 години.
Една от причините, според семейният терапевт Марина Бебчук, е, че когато пораснат младите хора предпочитат да живеят отделно от родителите си.
А това е принципно нова ситуация в сравнение с отминалите времена, когато различните поколения живеели под един покрив.
Принудителното съвместно съществуване пораждало много агресия, претенции, конфликти. А когато дистанцията в буквалния смисъл се увеличавала, се оказало, че ние умее не само да се караме, а желаем и да общуваме, да си ходим един на друг на гости, да почиваме заедно.
Отбелязват се и други точки на сближаване – семейният бизнес или други общи проекти, помощ един на друг при устрояване на работа.
Освен това порасналите деца неизбежно мислят и затова къде и как да лекуват своите вече стари родители. Това разбира се са само предпоставки за сближаване.
Подводни камъни
А вече съществуват и социални мрежи. Не са ли тези, които още повече сближават родители и деца? 43-годишната Роза се радва на виртуалното приятелство със своята 18-годишна дъщеря, като двете се обменят картинки, кратки съобщения и някак по нов начин се разкриват една на друга.
И дори на жената ѝ се струва, че е станала по-близка с дъщеря, след като си е направила акаунт. Да бъдеш приятел на своето дете във Фейсбук за много хора е нещо като тест, потвърждаващ колко добри родители са, тъй като това приятелство се вижда от всички, и дори и от непознати.
Но колкото и да е обидно, някои деца отказват такова приятелство. 19-годишната Елена признава, че е затворила достъпа на своята майка до профила в социалната мрежа, тъй като смята, че е странно да станеш приятелка с майка си във Фейсбук.
Отказът на дъщерята обаче обижда майката, тъй като всички нейни приятелки са приятели с майките си в социалните мрежи. Но тя не отстъпва, тъй като настоява, че профилът ѝ в социалната мрежа е нейна лична територия.
Парадоксът е в това, че когато искрено се стремим да станем приятели на своето дете, като можем да прекрачим границата.
Страстите около социалните мрежи проявяват отдавна известното си противоречие – установяването на приятелски отношения от страна на родителите с детето в социалните мрежи, може да бъде възприета като нахлуване в личното пространство.
За тийнейджърите е важно родителите да не знаят за неговия живот, за неговите чувства и мисли.
