Има нещо изключително интересно в сънищата: Докато спим и почти не възприемаме външния свят, мозъкът ни може да създава цяла вътрешна реалност. Виждаме лица, чуваме гласове, изпитваме страх, любов, тъга или радост. Понякога дори усещаме болка, движение или допир.
Сънищата са едно от най-интересните и все още не напълно разгадани явления, свързани с човешкия мозък. Всяка нощ, докато тялото ни почива и постепенно губим съзнателна връзка със заобикалящия ни свят, мозъкът продължава да работи. Той обработва информация, участва в укрепването на спомените, регулира различни физиологични процеси и понякога създава удивително реалистични преживявания, които наричаме сънища.
По време на сън можем да се озовем на непознати места, да разговаряме с хора, които отдавна не сме срещали, или да преживеем ситуации, които никога не са се случвали в действителността. Понякога сънищата са толкова ярки, че след събуждането ни е необходимо време, за да осъзнаем, че всичко е било плод на мозъчната ни активност.
Още по-любопитно е, че емоциите, които изпитваме по време на сънуване, могат да бъдат напълно реални. Страхът от кошмар може да ускори сърдечния ни ритъм, приятният сън може да ни събуди с усмивка, а срещата с близък човек от миналото понякога оставя чувство на тъга или носталгия за дълго след събуждането.
А как е възможно всичко това да се случва, докато спим? Всичко е в сложната структура и работа на мозъка, както и в промените, които настъпват в неговата активност през различните фази на съня. Останете още малко с нас, за да разберете как работят механизмите на мозъка.
Защо сънуваме миналото и хора, които сме забравили
Едно от най-любопитните явления, свързани със сънищата, е внезапната поява на хора, места и събития от далечното ни минало. Понякога сънуваме приятел от детството, бивш партньор, съученик или човек, когото не сме виждали от десетилетия. В други случаи се връщаме в стария си дом, в училището или на място, което отдавна не сме посещавали.
Още по-интересно е, че тези спомени могат да се появят без очевидна причина. През деня може изобщо да не сме мислили за съответния човек, но през нощта той изведнъж се превръща в главен участник в съня ни.
Важно е да знаете, че мозъкът не изтрива старите спомени. Често казваме, че сме забравили някого или нещо, но това невинаги означава, че информацията е напълно изчезнала от паметта ни. Човешката памет не функционира като компютърна папка, в която спомените се съхраняват непроменени и могат да бъдат изтрити с едно действие.
Каква е ролята на хипокампуса
Хипокампусът е мозъчна структура, която има ключова роля във формирането и организирането на епизодичните спомени - спомените за конкретни преживявания и събития. Той участва в процесите, чрез които новата информация, придобита по време на будността.
По време на сън, особено през определени фази на NREM съня, се наблюдават модели на мозъчна активност, свързани с повторно активиране на информация, придобита по време на будност. Тези процеси са важни за консолидирането на паметта – укрепването и реорганизирането на спомените.
Необходимо е обаче да се направи важно разграничение: Това, че мозъкът обработва спомени по време на сън, не означава, че всеки сън представлява директен запис на този процес. Сънищата често съдържат фрагменти от паметта, които са комбинирани по нов начин.
Отличен пример може да бъде това, да сънуваме бивш съученик в настоящата си работа, или да разговаряме с починал близък на място, което сме посетили съвсем скоро.
Защо тялото ни не изпълнява движенията от сънищата
Случвало ли Ви се е да сънувате, че бягате от опасност, скачате от високо, плувате или се борите с някого, а след събуждането да установите, че през цялото време сте лежали спокойно в леглото си? Това е възможно благодарение на един от най-интересните защитни механизми на човешкия мозък.
Докато сънуваме, мозъкът може да създава изключително реалистични усещания за движение, но през определена фаза на съня той едновременно потиска активността на повечето скелетни мускули. Този механизъм е известен като REM атония и е характерен за фазата на съня с бързи движения на очите (REM - Rapid Eye Movement).
Благодарение на него можем да преживяваме динамични и понякога опасни ситуации в сънищата си, без обикновено да извършваме съответните движения в действителността.
Как мозъкът блокира движенията по време на сън
Едно от най-интересните явления в човешката неврофизиология е способността на мозъка да създава усещане за движение, без тялото действително да извършва това движение. По време на сън можем да сънуваме, че бягаме, скачаме, плуваме или се борим, но в повечето случаи мускулите ни остават силно отпуснати.
Това се случва благодарение на специализиран механизъм, който потиска двигателната активност по време на REM фазата на съня. REM атонията се управлява от сложна система от нервни клетки, разположени предимно в мозъчния ствол и гръбначния мозък.
Важно е да се уточни, че мозъкът не блокира всички движения през цялата нощ. REM атонията е характерна основно за REM съня, докато през останалите фази можем да променяме положението на тялото си и да извършваме определени движения.
Каква е ролята на мозъчния ствол
Мозъчният ствол е една от най-важните структури в централната нервна система. Той свързва главния мозък с гръбначния мозък и участва в регулирането на жизненоважни функции като дишането, сърдечната дейност, бодърстването и съня.
По време на REM съня определени невронни мрежи в мозъчния ствол се активират и участват в потискането на мускулния тонус. Особено важна роля има област в моста, известна при човека като сублатеродорзално ядро или свързаната с него субкоерулеусна област. Тя е част от системата, която участва в регулирането на REM съня и мускулната атония.
Когато тази система се активира, тя задейства низходящи нервни пътища към продълговатия и гръбначния мозък.
