Терминът „калциеви антагонисти“ обединява различни медикаменти, които не действат напълно еднакво. Някои от тях оказват по-силно влияние върху кръвоносните съдове и спомагат за тяхното отпускане, докато други въздействат по-осезаемо върху сърдечната дейност.
Това определя и различията в начина, по който се използват в медицинската практика. Въпреки че са широко прилагани, тези лекарства не са взаимозаменяеми и изборът на конкретен препарат зависи от заболяването, състоянието на пациента и останалото лечение.
Както при всички медикаменти, и при тях са възможни нежелани реакции и лекарствени взаимодействия, които трябва да бъдат съобразени от медицински специалист. В тази статия ще разгледаме какво представляват калциевите антагонисти, как действат, какви са основните им видове и какви странични ефекти могат да предизвикат.
Ще обърнем внимание и на най-честите нежелани реакции, противопоказанията и важните особености, които трябва да се имат предвид при приема им.
Какво трябва да знаете за същността на калциевите антагонисти
Калциевите антагонисти, наричани още блокери на калциевите канали, са лекарства, които ограничават навлизането на калциеви йони в определени клетки. Калцият има важна роля за свиването на гладката мускулатура на кръвоносните съдове и за работата на сърдечния мускул.
Когато неговото навлизане в клетките бъде ограничено, кръвоносните съдове могат да се отпуснат, а при някои представители на групата се забавят сърдечната честота и провеждането на електрическите импулси през сърцето. Този механизъм обяснява защо калциевите антагонисти могат да се използват при различни сърдечносъдови състояния.
В зависимост от конкретния медикамент основният ефект може да бъде върху кръвоносните съдове или върху сърцето. Калциевите антагонисти най-общо се разделят на две големи групи - дихидропиридини и недихидропиридини.
Разликата между тях е важна, защото определя както основното им действие, така и подходящите клинични приложения. Към тази група принадлежат медикаменти като амлодипин, нифедипин, фелодипин и други.
Те действат предимно върху гладката мускулатура на артериите и водят до разширяване на кръвоносните съдове. В резултат на това периферното съдово съпротивление намалява и кръвното налягане се понижава.
Заради този ефект дихидропиридините се използват широко при артериална хипертония. Някои представители се прилагат и при стенокардия, включително при форми, свързани със спазъм на коронарните артерии.
Тук основните представители са верапамил и дилтиазем. За разлика от дихидропиридините, те имат по-изразено действие върху сърдечната дейност. Могат да забавят сърдечната честота, да забавят провеждането на електрическите импулси през атриовентрикуларния възел и да намалят силата на сърдечните съкращения.
Поради това определени представители от тази група намират приложение не само при високо кръвно налягане и стенокардия, но и при някои надкамерни нарушения на сърдечния ритъм. Изборът на медикамент зависи от конкретния вид аритмия и общото състояние на пациента.
Какви нежелани реакции могат да предизвикат
Както всички лекарства, калциевите антагонисти могат да предизвикат нежелани реакции, но те не се появяват при всеки човек и зависят от конкретния медикамент, дозата и индивидуалната реакция на организма.
Различните представители на групата имат и различен профил на нежеланите ефекти. Като цяло дихидропиридиновите препарати по-често предизвикват оплаквания, свързани с разширяването на кръвоносните съдове, докато верапамил и дилтиазем могат по-силно да повлияят сърдечната честота и проводимост.
Един от най-познатите нежелани ефекти на някои калциеви антагонисти, особено на дихидропиридините като амлодипин, е периферният оток. Обикновено се забелязва подуване около глезените и ходилата, което може да бъде по-изразено към края на деня.
Този оток е свързан с разширяването на малките артерии и преразпределението на течност към тъканите. Не означава непременно, че организмът задържа прекомерно количество течности поради бъбречен проблем.
Ако подуването е ново, силно или постепенно се увеличава, трябва да бъде обсъдено с лекар. Разширяването на кръвоносните съдове може да бъде причина за главоболие, зачервяване или усещане за топлина в лицето, както и за замайване.
Тези реакции се срещат при някои представители на групата и обикновено са свързани с понижаването на кръвното налягане или с вазодилатацията. Ако замайването е силно, повтаря се или е съпроводено с припадък, трябва да се потърси медицинска оценка, тъй като може да е необходимо коригиране на лечението.
При някои дихидропиридинови калциеви антагонисти може да се появи усещане за ускорен или по-силно осезаем пулс. Това може да бъде свързано с рефлекторно увеличаване на сърдечната честота в отговор на разширяването на кръвоносните съдове.
Запекът е особено характерен за верапамил. Възможни са също гадене, коремен дискомфорт и други храносмилателни оплаквания. При някои пациенти тези реакции са временни, но ако са изразени или продължителни, е добре да бъдат обсъдени с лекар или фармацевт.
Някои хора могат да усещат умора, слабост или сънливост, особено в началото на лечението. Тези симптоми могат да бъдат свързани с понижаването на кръвното налягане или с влиянието на определени медикаменти върху сърдечната честота.
При някои калциеви антагонисти могат да се наблюдават кожни реакции, промени в чернодробните показатели и други по-редки нежелани ефекти. Например при амлодипин е описана хиперплазия на венците, а в редки случаи могат да възникнат лекарствено-индуцирани чернодробни увреждания.
При някои калциеви антагонисти могат да се наблюдават кожни реакции, промени в чернодробните показатели и други по-редки нежелани ефекти. Например при амлодипин е описана хиперплазия на венците, а в редки случаи могат да възникнат лекарствено-индуцирани чернодробни увреждания.
