Стресът неблагоприятно влияе на много страни на човешкия живот. Сред общоизвестните признаци на нарушение на душевното равновесие, се появи нова точка – нежелание за планиране.

Как стресът е свързан с планирането и какво може да ни върне способността да мислим за бъдещето?

Идва края на седмицата, а вие сте уморени умствено и физически. Шефът ви моли да поработите през почивните дни, колегите се отклоняват от изпълнението на служебните задължения.

Отгоре на всичко у дома партньорът недоволства от вечната ви заетост. И изведнъж си спомняте, че до набелязаното пътуване ви остава месец, а вие не сте запазили билети, не си спомняте какви забележителности сте искали да посетите. И все още не сте говорили с шефа за това.

Обмисляте да се вземете с ръце, но мисълта за необходимост да помислим за отпуск предизвиква отхвърляне.

 Защо се случва така? Защото това е трудно, когато напрежението в живота нараства?

Способността и готовността ни да правим планове страда от недостига на самоконтрола, който се дължи на стреса. Това ни дава повод за допълнителна борба с напрежението, което не пречи да се контролираме и да вземаме важните решения за бъдещето.

Връзката между планирането и самоконтрола

Планирането – това е способност, която отличава човека от всички останали животни. За разлика от другите биологични видове, които се ръководят от инстинктите и живеят в настоящето, Хората могат да мислят за бъдещите събития и да ги предвидят, като гъвкаво адаптират мислите и действията за дългосрочни цели.

Способността за прогнозиране на бъдещето позволява да използваме самоконтрола, за да отлагаме вземането на решения с надеждата по-късно да получим по-голямо възнаграждение.

Изучаването на реакциите за отложеното възнаграждение при децата показва, че тези от тях, които по-добро се съпротивляват на желанията да получат наградата незабавно, станали по-успешни в зряла възраст професионално и социално.

Също има доказателства, че в държавите с по-силна икономика хората предпочитат да не получат бъдещото възнаграждение веднага.

Тези 2 способности работят в тандем. Тези видове умствени дейности предполагат не само обмисляне на бъдещето, но и необходимост от вземане на текущи решения, които ще доведат до по-добър, по-желан изход и позволяват избягване на възможните препятствия по пътя.

Те изискват определени умствени усилия.

Тази активна когнитивна дейност използва ограничени ресурси, затова невинаги ни се получава да се занимаваме с нея.

Ако пък ресурсите вече са ангажирани за по-сериозни задачи, например, стресови ситуации в работата, може да възникне нежелание да мислим з бъдещето.

Стресът, изтощавайки ни, отнема когнитивни ресурси, необходими за планиране.

Способността за самоконтрол се отличава при различните хора и в различните ситуации, затова учените провеждат няколко изследвания с цел да изучат връзката самоконтрол-планиране.

А също и за да разберат какво се случва, когато умореният човек усеща недостиг на контрол.

Те предложили следните хипотези:

  • Хората с висок самоконтрол планират повече;
  • Умореното състояние и изчерпаните сили понижават тази склонност;

Резултати и изводи

Планирането е разходна умствена задача, за която се използват ресурси, свързани с други изпълнителски функции, сред които самоконтрол и вземане на решения.

Ако тези ресурси са били изтощени по време на предходни задачи, изискващи значителни усилия и концентрация на внимание, то планирането може да предизвика отхвърляне на дълбоко ниво. Това е свързано с факта, че изисква умствена енергия, която човек може да изразходва.