Да не бъдеш „на мода“ е вредно за здравето. Да не мислиш така, както другите, да бъдеш твърде стар, да смяташ себе си за беден, да принадлежиш към етническо малцинство или да не се държиш като болшинството е вредно за здравето и това е прекият път към честото боледуване.
Стереотипите, отнасящи се до теглото, възрастта, пола, доходите и начина на живот, вредят на здравето. Те предизвикват неразположение и депресия, повишават артериалното налягане.
За това свидетелства изследване, проведено в Университета на Южна Калифорния. В него взели участие почти 1500 мъже и жени – на средна възраст от 65 години.
От гореизброените здравословни проблеми страдали всички тези, които осъзнато или не страдали от несъответствието с разпространените сред обществото стереотипи за теглото, възрастта, пола, националността, социалното ниво и начина на живот.
Отделен въпрос, който заинтересувал учените – лекарите, опитващи се да разкажат за този проблем на пациентите, попадали в своеобразен капан – последните не им вярвали, не им се доверявали и ги критикували.
Според изследването, начело на списъка с най-вредните стереотипи стои, разбира се възрастта – за 8.3% от участниците и теглото – също за 8.3%.
Следващите са нивото на дохода – 3%, полът – 2.3% и националността – 2.1%. Освен това извършваната от учените научна работа дава светлина на отношенията на лекари и пациенти.
Оказва се, че тези, които не се чувстват в състояние да следват препоръките на своя лекар, в частност, по въпросите за здравословния начин на живот, започват да изпитват недоверие към този специалист.
Освен това недоволните пациенти изказват своето несъгласие с назначеното им лечение и изобщо се стараят да не слушат своя лекар – критикуват го и се стараят да намерят друг.
17% от хората взели участие в изследването си признали, че се чувстват уязвими, поради предубежденията, касаещи техните личности, обяснява Клеопатра Абдоу, общопрактикуващ лекар, специалист по хериатрия – раздел от геронтологията, който се занимава с изучаването, профилактиката и лечението на заболявания, характерни за старческата възраст.
Проблемът със стереотипите, игнориране на въпросите за разнообразието силно се подценяват и от обществото и от медицинския персонал.
Със своите негативни оценки и разсъждения последните, без съзнателно да го желаят, отблъскват пациентите включително и от провеждането на профилактика на заболяванията.
Някои участници в изследването се оплакали, че вече не си поставят профилактична ваксина срещу грип, както би трябвало всяка година, преди старта на сезона на настинките и вирусите – най-късно до началото на октомври.
Разпространените социални предразсъдъци превръщат медицинските кампании за профилактика на заболяванията в поредните рекламни акции и водят до точно обратният ефект, поясняват авторите на изследването.
За да се избегне това е необходимо колкото се може по-бързо в програмата за подготовка на бъдещи лекари и като цяло на медицинския персонал – обучение по културни и социални навици.
Медицинските институти и здравни заведения са длъжни да приемат стратегии, които да поощряват развитието и да не свеждат всичко към обичайно поведение и общуване.
Само по този начин могат да се победят стереотипите и съответно да се преодолее потенциалната опасност за здравето.
Обучението на медицинския и здравния персонал на социални и културни навици е важно и от друга гледна точка – необходимото специфично отношение към болния пациент.
А проблемното отношение с пациентите е предизвикателство не само пред родното ни здравеопазване.
