Хора, чието детство включва множество неблагоприятни ситуации, такива като случаи на жестоко отношение, пренебрегване на потребностите или са израснали в проблемно семейство, в млада възраст имат значително по-високи нива на систолично артериално налягане /САД/, в сравнение с тези, които са израснали без такъв травматичен опит.
Взаимовръзката между неблагоприятните преживявания в детството и по-високото ниво на САД в зряла възраст се запазила и след отчитането на социално-икономическия статус в детството, приемът на медикаменти, тютюнопушене и други променливи, отнасящи се към начина на живот.
Тези данни бяха публикувани онлайн в списание Circulation на 9-ти април 2015 г. Авторите на изследването смятат, че въз основа на получените от тях резултати неблагоприятните преживявания в детството увеличават риска от артериална хипертония в много по-млада възраст /тоест на 20-30 години/, отколкото се смяташе по-рано.
Затова откриването на млади хора, чието детство е преминало в неблагоприятна обстановка и ранната намеса при тях /тоест оказване на медицинска помощ или по-скоро психологическа/ могат да са много добър начин за намаляване на бремето на сърдечно-съдовите заболявания в по-късна възраст.
В това изследване взели участие взели участие 213 души от афроамерикански произход и още 181 граждани на САЩ с европейски произход на възраст от 5 до 38 години.
Изследователите ретроспективно събирали сведения за травматични преживявания с използването на въпросник, който включвал 3 основни категории – жестоко отношение с детето /емоционално, физическо или сексуално насилие/ и признаци за проблемно семейство /злоупотреба със забранени вещества, психически заболявания, домашно насилие, наличие на престъпници сред членовете на семейството и съпружески разногласия между родителите/.
Артериалното налягане се измервало на всеки 1-2 години в продължение на 23 години период от детството до зряла възраст на съответния участник.
Като цяло, при 69% от участниците имало поне една ситуация, която бил могла да бъде отнесена към травматичните, при това често най-често се срещал съпружеския раздор в родителската двойка. Почти всеки 5-ти от участниците имал в детството 4 и повече такива негативни фактора.
Въпреки че като цяло не било открита асоциация между негативните преживявания в детството и средните нива на артериалното налягане, изследователите установили достоверно взаимодействие между кумулативния неблагоприятен опит и напредването на възрастта.
При младите хора, които са се сблъсквали в детството си с многобройни травматични преживявания, се наблюдавало по-бързо покачване на нивата на АД в сравнение с тези, които нямали такъв негативен опит. Следва да се отбележи, че тези различия се проявили след достигането на 30-годишна възраст от участниците.
В създадения прогностичен модел на възраст от 38 години, участниците с 4 и повече травматични фактора през детството си имали нива на систоличното АД с 9.3 мм по-високо и диастолично АД с 7.6 мм по-високо, в сравнение с тези, които израснали без негативен опит от детството.
Резултатите били подобни при мъжете и жените и при участниците от афроамерикански или европейски произход.
По отношение на систоличното АД взаимовръзката с напредването на възрастта се запазвала след отчитането на такива фактори като недостатъчна физическа активност, тютюнопушене и прием на медикаменти.
За диастоличното АД взаимодействието било достоверно, при тези доброволци, които приемали лекарства. Тоест при тях била установена връзка между негативните преживявания в детството и по-високите нива на долната граница на артериалното налягане.
В редакционна бележка към статията коментиращите изследването отбелязват, че наред с несъмнените му предимства, сред които дългият период на наблюдение, то има и недостатъци, сред които на първо място е трудното определяне какво представляват негативните преживявания в детството.
