Преди няколко дни, на 2-ри април, беше отбелязан Международният ден на детската книга.

Трябва ли съвременното дете да чете книги?

С настоящата статия ще се опитаме да намерим отговор.

История на детската книга

Детската литература се появява сравнително неотдавна – през 17-ти век.

До преди това децата не са били смятани за такава ценност, че да се пишат книги за тях.

Родителите и по-възрастните роднини разказвали на малчуганите приказки, пеели им песни.

Приказките били същите като за възрастните, но може би в по-лек вариант.

През 18-ти век се появяват книги, които с удоволствие се четат и от днешните деца, но в преработен и адаптиран за по-малките читатели вид.

Първоначално тези произведения били предназначени за възрастни.

Това са „Приключенията на Робинзон Крузо“ на Даниел Дефо, и многоплановото и доста трудно „Пътешествие на Гъливер“ на Джонатан Суифт.

По-късно се появяват приказки на Шарл Перо, на братя Грим и световноизвестните приказни истории на Ханс Кристиян Андерсен, в деня на раждането на който се отбелязва Денят на детската книга.

Как стоят нещата с детското четене днес?

Децата вече не искат да четат?

Развитието на информационните технологии и измененията в образователната система промениха и отношението към четенето.

Хората вече не четат толкова, предпочитат да получават информация по друг начин.

Добре ли е това?
Трудно е да се отговори еднозначно.

Прогресът създава нови възможности, и едва ли трябва да се отказваме от тях.

Но не трябва да пренебрегваме и проверени от векове методи.

Децата действително не желаят днес да четат.

По-лесно е да гледат филми, отколкото да прочетат книжка. По-лесно е и по-бързо.

Но тази лекота има 2 страни, вече няма необходимост от полагане на собствени усилия за преработване и възприемане на информация.

Всичко е готово и опаковано за бърза употреба.

На пръв поглед това е забележително.

А ако се вгледаме по-внимателно?

Ролята на книгите в развитието на децата

Умението за четене предполага цял комплекс от навици, и за овладяването на всеки от тях се изискват усилия.

Най-малкото трябва да се познават буквите и детето да знае как да прави думи от тях, а след това и изречения.

Необходима е и тренировка на паметта, за да не се забравя началото на изречението, когато се стигне до неговия край, а на втората страница съдържанието на първата.

Четенето дава тласък на фантазията.

Думите, напечатани на хартия, се превръщат в образи, и най-накрая четецът си представя героите в книгата по свой начин.

По това книгата се отличава от филмите, в които героите вече са готови, такива каквито е искал да си ги представи създателят на продукцията.

И след това едва ли бихме могли да се абстрахираме от наложения ни образ.

Рамките са поставени, крилата на въображението са подрязани, няма нужда да отлита никъде.

Четенето спомага за увеличаване на речниковия запас и за развитието на речта.

А всяка нова дума, която научим, разширява границите на света, обогатява го с нов смисъл.

Когато чете, детето научава логиката на развитие на събитията, учи се да разбира причинно-следствените връзки.

Неговото мислене става по-стройно и подредено, формира се здрав фундамент за по-нататъшно образование.

Но дори това не е важно.

Четенето дава основите за формиране на нравствеността.

Детето преживява случващото се с героите на книгите.