Благодарение на интензивното развитие на технологиите ендоскопските методи на изследване се превърнаха в едни от най-информативните и с тях помощ вече лесно се поставя диагноза.

Подобен метод се появява и отоларингологията.

Ендоскопия на носа се провежда в случаите, когато за пълно изследване на пациента е противопоказно използването на стандартните огледала.

Използваният за преглед прибор представлява тънка твърда или мека тръба с диаметър 2-4 милиметра, вътре в която се намира оптична система, видеокамера и осветителен елемент.

Благодарение на този ендоскопски прибор лекарят може с най-малки подробности да огледа всички отдели на кухината на носа при различно увеличение и под различни ъгли.

Същност на метода

При ендоскопия на носа в носната кухина се въвежда специален ендоскоп, който позволява да се огледа изследваната област.

За изпълнение на процедурата може да се използва твърд, който не се огъва, или мек прибор.

След въвеждане на ендоскопа лекарят-отоларинголог оглежда кухината на носа, започвайки от долния проход на носа.

В рамките на изследването приборът постепенно се премества до носоглътката, и специалистът може да разгледа състоянието на вътрешната повърхност и всички анатомични образувания на изследваните кухини.

По време на ендоскопия могат да се открият:

• Възпалителни процеси на лигавицата – зачервявания, отоци, слуз, гной;
• Нарушения на структурата на лигавицата – хипер-, хипо- или атрофия;
• Аденоидни вегетации;
• Възпалителни процеси в носните кухини;
• Доброкачествени и злокачествени туморни образувания, тяхната локализация и степен на разрастване;
• Попаднали в носната кухина и носоглътката чужди предмети;

Показания

Ендоскопия на носа може да се назначи при следните диагностични състояния и заболявания:

• Секрети от носа;
• Затруднено дишане;
• Чести кръвотечения от носа;
• Често главоболие;
• Усещане за притискане и натиск в областта на лицето;
• Подозрение за възпалителни процеси, тумори и чужд предмет;

При необходимост по време на ендоскопията лекарят може да извърши следните диагностични или лечебни манипулации:

• Да вземе проби от гнойните секрети за провежда на бактериологичен анализ;
• Биопсия на тъканите на новообразуванието;
• Отстраняване на причините за често възникващи носови кръвотечения;
• Премахване на новообразувания;
• Хирургична обработка на носната кухина след провеждане на ендоскопска операция;

Ендоскопията на носа може да се проведе не само за диагностика на заболяване.

Но и за контрол на ефективността на проведеното лечение или като метод за динамично наблюдение на патологията.

Противопоказания

Абсолютни противопоказания за провеждане на ендоскопия на носа няма, но в някои случаи тази процедура трябва да се провежда с повишено внимание или да се замени с други диагностични методи.

В рисковата група попадат пациенти със следните състояния:

• Алергични реакции към местни обезболяващи;
• Нарушения на съсирващата система на кръвта;
• Прием на антикоагуланти;
• Чести кръвотечения заради отслабени кръвоносни съдове;

При наличие на алергична реакция на използваното местно обезболяващо, препаратът се заменя с друг.

А при повишен риск от възникване на кръвотечение изследването се провежда след предварителна подготовка на пациента за процедурата.

С цел изключване на риска от травмиране на кръвоносните съдове може да се използва по-тънък ендоскоп.

Подготовка за изследване

При липса на противопоказания подготовката за ендоскопия на носа не изисква никакви специални мероприятия.

Лекарят трябва да обясни на пациента същността на изследването и да удостовери, че по време на процедурата пациентът няма да изпита болка, а неприятните усещания, ще бъдат минимални.

Освен това, трябва да има и готовност да запази пълна неподвижност по време на изследването.